Джак Кърли - Един от 100

Партньорът ми вдигна вежда.

— Не бери грижа, Хари, ще играем според правилата. Докато не получим други нареждания. — С кокалчетата на пръстите си Кантуел почука по масата и се върна при компанията си. Погледнах Хари:

— Защо капитанът толкова държи да избоде с пръсти очите ни?

Той сви рамене:

— Такъв си е. Ние имаме очи, той — пръсти.

След като купчината от хартиени топки се разрасна дотолкова, че не остана място да подложим бележниците си, решихме, че няма смисъл повече да си блъскаме главите. На излизане едва не се сблъсках с Бърлю — сивият му шлифер приличаше на подгизнала палатка. Хари вече беше на улицата, с Бърлю се разминахме в тясното преддверие между вътрешната и външната врата. Кимнах и му направих път, но той залитна и ме блъсна в стената. Обърнах се да видя дали не е пиян, ала мръсникът вече влизаше в заведението — както обикновено преживяше хартия, куклените му устнички бяха разтегнати в злобна усмивка.

На другата сутрин получихме нареждане да се явим при Скуил. Той говореше по телефона и не ни обърна внимание. Седнахме на дървените столове пред бюрото му, върху което нямаше нищо излишно, и се загледахме в неговата „стена на суетата“. Нямаше известен политик или прочут полицейски служител, който да е бил в нашия щат, и Скуил да не се е снимал заедно с него — на всяка фотография капитанът радушно протягаше ръка на знаменитата личност и радушно се усмихваше. В продължение на пет минути имахме удоволствието да слушаме едносричните му отговори и сумтенето му, после той затвори телефона, завъртя стола си с гръб към нас, загледа се през прозореца.

— Докладвай за случая Нелсън — заповяда, сякаш говореше на небето.

— Засега не разполагаме с Бог знае какво — казах. — Вчера разпитахме Били Месър, лелята на жертвата…

— Говоря на детектива с по-висок чин, Райдър. Когато си тук, ще чакаш да се обърна към теб.

Пламнах от гняв, неволно стиснах юмруци.

— Да опитаме отново — процеди Скуил. — Какво ново по случая Нелсън?

Хари ме погледна, забели очи и отвърна, сякаш рапортуваше на тила му:

— Разпитахме леля му, някоя си Били Месър, плюс други хора. Те потвърдиха информацията, която се съдържа в досието му. Този тип е бил боклук, гледал е само да използва хората. Разговаряхме с една от бившите му приятелки, която е подала оплакването срещу него. Тя е объркана жена и още изпитва нежни чувства към Нелсън, обаче в основни линии потвърди показанията на другите свидетели. Днес ще се срещнем с колегите от Второ управление, за да изработим система за координиране на действията…

Капитанът завъртя стола си, обърна се с лице към нас и отсече:

— Не, няма!

— Моля? — облещи се партньорът ми.

— Няма да предприемате каквото и да било. Разговарях с началника, той се съгласи, че убийството не е психарско, значи не спада към „вашия ресор“. Откъдето и да го погледнеш, ясно е като бял ден, че някой педал е убил от ревност „приятелката“ си. Детективите от Второ управление ще продължат разследването. Официално ви отзовавам от случая Нелсън.

Подпрях длани на коленете си и се приведох:

— Ами ако не става въпрос за отмъщение, а е началото на поредица от убийства?

— Не говоря, за да се слушам сам, детектив. Свободни сте.

— Начинът на извършването и останалите подробности не пасват на психологическия профил на човек, който убива от ревност. Ето какво мис…

— Чу ли какво казах?

— Позволете да се доизкажа, сър. Още не разполагаме с достатъчно информация да преценим дали…

Скуил отново се завъртя към прозореца:

— Разкарай го, Нотилъс! Затрупан съм с работа.

Взех да клатя глава още преди да излезем в коридора:

— Това е пълен абсурд! Защо ни отнема случая, преди да сме започнали? Нямаме информация, за да решим дали става въпрос за психопатологична проява. Какво го е прихванало?

— Тази сутрин издоих кравата — промърмори Хари.

— Така ли? Защо си траеш?

— Чаках удобен момент да си побъбрим. Спомняш ли си слуха, че началник Хайръм ще се пенсионира догодина?

— Как не! Дори си спомням цитата ти: „Ще тупне като презряла ябълка.“

— Глупости. Казах: „Ще си вдигне чукалата ако не догодина през пролетта, то през лятото.“ Обаче се оказа, че ще ги вдигне още по-скоропостижно — през септември.

— Само след два месеца ли? Има заповед за ускоряване на кланетата, така ли?

Хари кимна.

— Съветвам те да си отвориш чадъра — ще вали кървав дъжд.

— Ако не ме лъже паметта, ти каза, че промените по върховете не ни засягат.