Джеймс Туайнинг - Черното слънце

Преди Виктор да успее да добави още нещо, на вратата се почука. Тя бързо спусна косите си над белега. Влязоха Арчи и Доминик.

— Как си? — разтревожено попита Арчи. — Нали няма да хвърлиш топа?

— Как си, Том? — Доминик коленичи на пода между него и Виктор. В очите й се четеше безпокойство.

— Ще се оправи — заяви Виктор. — Утре сутринта ще започне да взима антибиотици. Сега трябва да си почива.

— Размина се на косъм. — Арчи придърпа стол и седна. — Хубаво, че Виктор може да прави такива операции.

— И аз така разбрах — каза Том. Очите им се срещнаха и Виктор отмести поглед.

— Не се тревожи, Виктор. Утре ще се махнем оттук — рече Арчи.

— Не бързай, Арчи — отвърна тя. — Никой няма да ходи никъде, докато не ми кажете какво става.

Той поклати глава.

— Това не те засяга. Няма какво да ти кажем.

— Загубих шестима от най-добрите си хора. Не ме ли засяга?

— Виж, съжалявам за…

— Не забравяй, че ти ме потърси. Не желая извинения. Кажи ми какво правите тук и защо някой иска да ви убие.

— Не е толкова лесно да се обясни…

— Не преговаряме. Заради вас клубът ми ще бъде затворен седмици. Ще загубя пари. Така че сте ми длъжници. Знаеш какво означава това, нали?

Арчи намусено кимна.

— Дължим ти услуга.

— Не. Просто правите всичко, което кажа, докато не реша друго. Каквото и да сте си наумили, искам да участвам.

— По-добре недей.

— Решението е мое, не ваше. Няма да повтарям. Какво става?

Арчи погледна въпросително Том и той с нежелание кимна.

— Търсим една картина.

— Картина? Мислех, че си се отказал от занаята.

— Така е. И двамата се отказахме.

— Двамата? — озадачено попита Виктор.

— Том ми беше партньор. Той открадна за теб онази картина на Матис, която е окачена в коридора.

Тя се вторачи в Кърк, сякаш отново го оценяваше в светлината на новото разкритие.

— Харесва ми.

— Би трябвало, след като плати толкова много.

— Значи замисляте поредния удар?

— Не — отвърна Арчи. — Работата е необичайна. Смятаме, че картината може да ни покаже къде е скрито нещо в последните дни на войната.

— Какво?

— Все още не сме сигурни — намеси се Том. Не искаше да споделя тайната за онова, към което мислеха, че води картината. — Но е ценно.

— И искаме да попречим на други да се доберат първи до нея — добави Арчи.

— „Други“ означава хората, които тази нощ поръчаха нападението срещу вас, така ли?

— Може би. Не знаем.

— А какво знаете? — Гласът на Виктор прозвуча нетърпеливо и раздразнено.

— Знаем, че някой е положил много усилия да скрие серия улики, водещи до картина, която мислим, че е скрита в складовете на Ермитажа.

— В Ермитажа? Е, в такъв случай може да забравите за нея. — Тя завъртя очи към тавана. — Няма как да влезете там.

— Том може да влезе навсякъде — обади се в негова защита Доминик. Очите й блеснаха.

— Смятате, че можете да минете през охранителните системи? — Тонът на Виктор беше пренебрежителен. — Не забравяйте, че това е Русия. Тук охранителите носят оръжия.

— Какво искаш да кажеш? — попита Том.

— Мислиш ли, че си първият, който иска да обере Ермитажа? — усмихна се Виктор. — Властите може да са всякакви, но не са глупави. Нямат пари за камери и лазерни лъчи, но оръжията са евтини, а хората са още по-евтини. Ермитажът се охранява от многобройни пазачи, особено складовете. И човек трябва да е невидим, за да се промъкне покрай тях.

— Да караме поред — каза Арчи. — Първо трябва да разберем къде е картината, а после ще се тревожим как да я изнесем. Можеш ли да ни помогнеш?

— Може би. Зависи.

— От какво?

— Какво ще има за мен.

Арчи погледна Том и той едва забележимо поклати глава. Не търсеше партньор. Определено не и жена като Виктор.

Американското консулство, Санкт Петербург

10-и януари — 03:12

— Там е същинска военна зона, по дяволите. — Специален агент Стрейндж уморено влезе в малката стая за съвещания, седна и вдигна крака на бюрото.

Беше обут с жълто-кафяви каубойски ботуши с американското национално знаме.

— Колко са убитите? — попита Виджиано.

— Трима. Двама мъже и една жена.

— Не са…

— Не се тревожи, Виджиано. Не са твоите хора.

— Нашите хора са — изръмжа специален агент Кънингам от отсрещната страна на стаята. — Местната мафия. Занимават се с търговия на наркотици и оръжия за Щатите през Карибските острови. Човекът беше един от многото, които Агенцията за борба с наркотиците ни кара да следим тук.