Джеймс Туайнинг - Черното слънце

Приближиха се до вратата. Над входа имаше старинен надпис, показващ, че някога това е било параклис. Вратата не беше заключена и тримата влязоха — и се озоваха пред желязна решетка.

Кърк извади фенерчето си, насочи лъча през решетката и освети голяма зала. Дванадесет каменни колони, наредени в кръг, крепяха поредица ниски арки. В стените на кулата между тях бяха вградени прозорци с изящни рамки. Погледът на Том мигновено се насочи към пода. Центърът на помещението беше облицован с черен мрамор, който образуваше вече познатата фигура на диск, обграден от други две окръжности с дванадесет рунически мълнии, излизащи от центъра. Черното слънце.

— Това е била залата на върховните есесовски лидери — прошепна Доминик. — Място за извършване на ритуални церемонии.

— Всичко автентично ли е? — попита Кърк, изненадан от доброто състояние на залата.

— Повечето. Все пак е било реставрирано, вече ви казах.

— В такъв случай онова, което търсим, няма да е тук — заяви Том. — Къде е криптата, за която спомена?

— Точно под нас. Но трябва да излезем навън, за да стигнем до нея.

Доминик ги поведе към двора и после обратно по моста. Вятърът свиреше през двете арки. Вляво имаше стъпала, водещи към дъното на рова и към две врати, изсечени в основата на източната стена.

— Там — прошепна Доминик и посочи вратата вдясно.

Вратата беше заключена, но за няколко секунди я отвориха и влязоха в сводест коридор. Доминик освети тясно стълбище вдясно. Стъпалата свършваха пред друга желязна решетка. Кърк я отключи, а Доминик щракна електрическия ключ за осветлението на стената и ги последва.

Криптата беше десетина квадратни метра, солидно иззидана. Стените бяха от дялани каменни блокове, а подът — от гладък варовик. Сводестият таван се извисяваше на четири-пет метра над главите им. В средата имаше кръгла каменна дупка със стъпала, водещи надолу, а в центъра на пода — друга по-плитка вдлъбнатина.

Том се приближи до по-малкия кръг и спря под най-високата точка на тавана.

— Вижте. — Арчи насочи фенерчето си над главата му. Там ясно се виждаха очертанията на свастика, направена от камъни в различни цветове.

— Какво е било това място? — попита Том.

— Очевидно есесовска гробница — отвърна Доминик. — Предполагаемо последно място за почивка в центъра на вселената за духовете на членовете на Ордена, след като умрат.

Гласът й беше странно приглушен. Нямаше ехо, въпреки че пространството беше затворено. Стените сякаш поглъщаха звуците.

— Какво имаш предвид? — попита Кърк и любопитно огледа залата.

Високо в дебелите стени бяха вградени четири източника на светлина — тесни шахти, които стръмно се издигаха нагоре в мрака.

— Според Химлер центърът на света не е в Ерусалим, Рим или Мека, а тук, в хълмовете на Вестфалия — обясни Доминик. — Ето защо той смятал да построи огромен комплекс на СС, състоящ се от серия концентрично разположени укрепления, казарми и жилища, разпространяващи се във всички посоки от мястото, където стоиш.

Том погледна в краката си и смутено се отмести.

— На това място трябвало да бъде запален вечен огън — продължи Доминик. — И въпреки че в пътеводителите не се споменава името на Ордена, прахта на старшите есесовски лидери е трябвало да бъде положена тук. — Тя се приближи до стената и посочи нисък каменен пиедестал, на който Кърк не беше обърнал внимание. Всъщност имаше още единадесет подобни пиедестала, поставени на еднакво разстояние покрай стените. — Членовете на Ордена е трябвало да останат свързани и в живота, и в смъртта.

— Тогава ще започнем оттук — заяви Том и тропна по каменния под, — където е трябвало да гори вечният огън. Точно под свастиката, в центъра на техния свят.

9-и януари — 02:51

Том и Арчи клекнаха и почнаха да разбиват пода с донесените чукове и длета. Работата беше бавна и трудна. След десетина минути обаче звуците на метал върху камък се смениха с друг, неочакван звук.

— Отдолу има нещо метално. — Арчи вдигна глава и развълнувано погледна Кърк.

Извадиха първия камък и после се захванаха да измъкват и останалите около него. Накрая разкриха очертанията на квадратна еднометрова метална плоча.

— Опитай с това. — Доминик подаде на Том дълъг метален клин.

Кърк го пъхна под плочата и я повдигна няколко сантиметра. Арчи бръкна отдолу и я изправи, а после я блъсна настрана. Плочата падна с трясък на пода и разпръсна облак прах. От тъмната дупка ги лъхна зловоние.