Стив Берри - Третата тайна

Пресата отдавна го наричаше papabile — неофициална титла, която означаваше, че по възраст, положение и влияние той е напълно достоен кандидат за папския престол. Мичънър беше чувал доста неща за начина, по който държавният секретар си разчиства пътя към следващия конклав, сключвайки сделки с евентуалните си противници. Под натиска на внушителен брой кардинали Климент беше принуден да го назначи за държавен секретар — пост, който отстъпваше по важност единствено на папските правомощия, — проявявайки достатъчно здрав разум да изпълни желанието на хората, които го бяха издигнали на престола. Или, както беше споделил в частен разговор с Мичънър, „приятелите трябва да са близо до теб, но враговете — още по-близо“.

Валендреа отпусна ръцете си на масата. Върху нея нямаше никакви книжа. Той беше прочут с изключителната си памет и рядко използваше помощни материали.

— Отец Кийли, много са вярващите, които не приемат експериментите, предприети от така наречения „Втори ватикански събор“. А вие сте убедителен пример за техния провал. Божите служители нямат право на лично мнение. В света, в който живеем, съществуват прекалено много и различни мнения, за да можем да си го позволим. Църквата е длъжна да говори само с един глас и това е гласът на светия отец.

— Но много хора не приемат безбрачието и непогрешимостта на папата. За тях това е отживелица, останала от безпросветността на средновековието и неограничената власт на корумпираната църква.

— Аз не мисля така. Дори такива хора да съществуват в редовете на църквата, те не бива да изразяват гласно своето мнение.

— Страхът налага мълчанието, ваше преосвещенство.

— Тук няма място за страх.

— Позволете ми да не се съглася.

— Църквата не наказва своите служители за това, което мислят, отче. Но ги наказва за техните действия. Такива като вашите. Организацията ви е обида за църквата, на която служите.

— Ако не изпитвах уважение към църквата, просто щях да замълча и да я напусна. Но аз я обичам твърде силно, което ми дава смелост да се противопоставя на нейната политика.

— Нима си въобразявахте, че църквата ще остане безучастна, докато вие нарушавате обета си, поддържате открита връзка с жена и сам си опрощавате греховете? — разгневено попита Валендреа и потупа книгите пред себе си. — И имате дързостта да ги опишете? Това е открито предизвикателство, отче!

— Нима наистина вярвате, че всички свещеници спазват обета за безбрачие, ваше преосвещенство? — попита Кийли.

Въпросът накара Мичънър да застане нащрек. Същото сториха и повечето репортери в залата.

— Няма значение какво вярвам аз — отвърна кардиналът. — Това е проблем, който всеки духовник решава сам за себе си. Защото всеки е дал обет пред бога и църквата и аз очаквам този обет да се спазва. А онези, които го нарушават, трябва да напуснат или да бъдат прогонени.

— Вие самият спазвате ли обета си, ваше преосвещенство?

Мичънър се стресна от дързостта на Кийли. Може би вече се е примирил със съдбата си и просто не му пука. Валендреа въздъхна и поклати глава.

— Нима вярвате, че личните предизвикателства ще бъдат от полза за защитата ви? — попита той.

— Въпросът е съвсем прост.

— Да, отче. Аз спазвам обета си.

Кийли изобщо не беше впечатлен.

— Имате ли и друг отговор, ваше преосвещенство? — небрежно подхвърли той.

— Искате да кажете, че лъжа?

— Не, ваше преосвещенство. Искам да кажа, че никой свещеник, кардинал или архиепископ не би посмял да признае какво изпитва. Всички ние сме длъжни да казваме това, което църквата изисква от нас. Аз нямам представа какво изпитвате в действителност, което ме натъжава.

— Моите чувства нямат нищо общо с вашата ерес.

— По всичко личи, че вече сте ме осъдили, ваше преосвещенство — отбеляза Кийли.

— Само дотолкова, доколкото ви е осъдил Бог. Който наистина е непогрешим. Или ще оспорите и тази доктрина?

— Кога Бог е казал, че свещениците не трябва да познават обичта на близките си?

— На близките си? Или любовта на жена?

— Любовта не познава граници, ваше преосвещенство.

— Означава ли това, че сте привърженик и на хомосексуализма?

— Аз съм привърженик единствено на тезата, че всеки от нас трябва да следва сърцето си.

Валендреа поклати глава.

— Отче, нима сте забравили, че ръкополагането в духовен сан означава съюз с Исус Христос? Същността на вашата идентичност — както и на всеки член на този трибунал — се гради върху пълноценното участие в този съюз. Животът ви трябва да е копие на живота на Христос, категорично и прозрачно.