Стив Берри - Третата тайна

Младият духовник се подчини и издърпа тежкото метално чекмедже. Вътре намери малко дървено сандъче, запечатано с восъчния печат на папа Йоан XXIII. Върху капака му имаше етикет с надпис SECRETUM SANCTI OFFICIO. Подаде сандъчето на папата, който го пое с треперещи ръце.

— Говори се, че този етикет е бил поставен от Пий XII, а Йоан е заповядал запечатването. Би ли разчупил восъка, Алберт?

Валендреа се огледа за подходящ инструмент, но не откри такъв и натисна печата в ръба на металната врата. Восъкът се пропука и падна.

— Умно — рече папата и пое сандъчето.

Валендреа прие похвалата с мълчаливо кимане. Павел пусна сандъчето в скута си и извади очилата си. Сложи ги, отвори капака и извади два плика. Единият остави настрана, а другият разтвори. Вътре имаше два листа хартия, като единият беше значително по-нов от другия. И двата бяха гъсто изписани на ръка. Папата насочи вниманието си към по-стария лист.

— Това е оригиналното описание на португалски, направено от сестра Лусия — поясни той. — За съжаление аз не ползвам този език.

— Аз също, свети отче.

Павел му подаде листа. Текстът беше в рамките на двайсетина реда, изписан с избледняло от времето мастило. Валендреа изпита дълбоко вълнение при мисълта, че държи в ръце писмото, до което се бяха докосвали единствено сестра Лусия — призната очевидка на появата на Дева Мария, и папа Йоан XXIII.

— А това е преводът — промърмори папата и размаха по-новия лист.

— Преводът? — вдигна глава младият духовник.

— Йоан също не е знаел португалски. По тази причина е поискал посланието да бъде преведено на италиански.

Валендреа за пръв път чуваше този факт. Значи към отпечатъците от пръсти на хартията, която държеше в ръце, трябваше да се прибавят още едни — без съмнение на духовник със съответните познания, който се е заклел да пази тайната и който вероятно отдавна е мъртъв.

Павел разгъна втория лист и започна да чете. На лицето му се изписа объркване.

— Никога не ме е бивало със загадките — промърмори той, сгъна листа и посегна към втория плик. Оказа се, че и той съдържа два листа — един стар и един по-нов. — Пак португалски… Със съответния превод на италиански.

Валендреа мълчаливо го наблюдаваше как чете. Този път на лицето му се изписа объркване, последвано от дълбока тревога. Дишането му се учести, а веждите му се сляха в една линия. Не каза нищо. Валендреа също мълчеше, без да смее да поиска превода.

Папата го изчете за трети път, после облиза пресъхналите си устни и леко се размърда. Върху лицето му се изписа дълбоко смайване и Валендреа за миг се изплаши. Пред него седеше първият папа, който беше обиколил света. Човекът, който се беше изправил срещу огромната армия на църковните реформатори и беше успял да я укроти, заменяйки по гениален начин революционните настроения с кротка умереност. Човекът, който категорично заяви „Никога повече война“ от трибуната на Обединените нации. Човекът, който обяви за грях контрола върху раждаемостта и остана непоколебим въпреки бурните протести, разтърсили из основи католическата църква. Човекът, който потвърди доктрината за безбрачие на духовниците и отстрани с твърда ръка несъгласните с нея. Човекът, който безстрашно преговаря с един масов убиец във Филипините и успя да го убеди да се предаде, а след това заклейми тероризма и присъства лично на погребението на италианския министър-председател, негов личен приятел.

Този човек беше твърд и решителен божи служител, който не се плашеше от нищо. Но нещо в текста, който държеше в ръце, го беше разтърсило.

Папата мълчаливо сгъна листовете, сложи ги в дървеното сандъче и затвори капака.

— Върни ги обратно — прошепна той, заковал очи в скута си. По бялата му дреха бяха полепнали дребни парченца кървавочервен восък и той машинално ги изтръска с ръка. — Беше грешка. Не биваше да идвам тук. — Мигът отмина и самообладанието му се възвърна. — Като се върнем горе, ще изпълниш категоричната ми заповед. Искам лично да запечаташ това сандъче с нов восъчен печат и да го върнеш в сейфа. От този момент нататък никой няма право да идва тук. Всеки нарушител на тази заповед ще бъде незабавно отлъчен от светата църква. Всеки, без никакви изключения!

Разбира се, заповедта не се отнася за папите, въздъхна Валендреа. По тази причина Климент XV можеше да слиза в архива, когато пожелае. И германецът току-що го беше направил.

Валендреа отдавна беше запознат с италианския превод на бележката на сестра Лусия, но до вчера не знаеше името на човека, който беше направил този превод.