Стив Берри - Третата тайна

Положението се промени след срещата й с държавния секретар на Ватикана.

— Какво мислиш за предложението на Валендреа? — попита тя. — Що за човек е той?

— Надут задник, който със сигурност ще бъде следващият папа.

Тя беше чувала и други мнения, които съвпадаха с неговото. Което правеше предложението на кардинала още по-интересно.

— Той иска да знае всичко за мисията на Колин.

Кийли се претърколи по корем и вдигна глава да я погледне.

— Аз също, ако трябва да съм откровен. Какво може да изисква присъствието на папския секретар в Румъния?

— Искаш да кажеш, че там няма нищо интересно, така ли?

— Охо, колко сме чувствителни.

Катерина никога не се беше смятала за патриот, но се гордееше, че е румънка. Родителите й бяха напуснали страната, когато беше още в пубертета, но след това тя се върна да помогне за свалянето на тирана Чаушеску. Присъства лично на последната му реч, произнесена пред сградата на Централния комитет. Митингът беше предварително планиран и имаше за цел да демонстрира подкрепата на работниците за комунистическото правителство, но събитията се развиха по такъв начин, че той се превърна в бунт. В ушите й все още звучаха виковете на тълпата, срещу която хвърлиха въоръжена милиция, докато от високоговорителите на площада звучаха предварително записаните овации.

— Знам, че ти е трудно да го повярваш — промълви тя. — Но истинският бунт не е грим за пред камерите, не е провокационна декларация в интернет, не е дори решението да легнеш с жена. Революцията означава кръвопролитие.

— Времената се промениха, Катерина.

— Но на теб няма да ти е лесно да промениш църквата.

— Обърна внимание на медийното присъствие тази сутрин, нали? Делото се наблюдава от целия свят. Хората ще си вземат бележка от това, което се случва с мен.

— Ами ако се окаже, че на никого не му пука?

— Няма начин — поклати глава Кийли. — Уебсайтът ни се посещава от над двайсет хиляди души всеки ден. Това означава огромно внимание. Понякога думите имат изключително силен ефект.

— Куршумите също. Аз бях там, когато се случи всичко. Беше няколко дни преди коледа. Мнозина румънци избраха смъртта, за да осигурят разстрела на диктатора и онази кучка жена му.

— И ти щеше да натиснеш спусъка, ако те бяха помолили, нали?

— Без никакво колебание. Защото те съсипаха родината ми, Том. Страстта ражда революцията. Дълбоката и неукротима страст.

— Какво решаваш за предложението на Валендреа?

— Трябва да го приема, защото нямам друг избор — въздъхна тя.

— Избор винаги има — засмя се той. — Нека се опитам да отгатна. Това не е ли нов шанс да се събереш с Колин Мичънър?

Катерина си даде сметка, че му беше разкрила твърде голяма част от себе си. Той бе обещал да не споделя чутото с никого, но сега в душата й потрепна съмнение. Макар и извършена много отдавна, простъпката на Мичънър си беше грях, който можеше да му коства кариерата. Тя самата никога не беше споменавала публично за отношенията си с него, въпреки че бе останала дълбоко разочарована от избора му.

Известно време лежа неподвижно, с вперени в тавана очи. Валендреа спомена, че развоят на събитията би могъл да навреди на кариерата на Колин. Което означаваше, че би могла да се опита да му помогне, а с това да помогне и на себе си.

— Ще замина! — отсече на глас тя.

— Значи скачаш в гнездото на змиите — шеговито подхвърли Кийли. — Но аз съм убеден, че имаш достатъчно подготовка, за да се пребориш с дявола. Мога да те уверя, че Валендреа е истински дявол. Един свръхамбициозен мръсник.

— Когото само ти можеш да разобличиш, така ли? — не се сдържа тя.

Ръката му се плъзна по голото й бедро.

— Може би. Но аз притежавам и други качества.

Арогантността му беше невероятна. Нищо не можеше да го впечатли. Нито днешният съдебен разпит, проведен от куп надути прелати, нито перспективата да изгуби духовния си сан. Дали в началото не беше привлечена именно от невероятната му дързост? Може би. Но сега тя започваше да я уморява. Дали този човек някога бе държал на духовния сан? В това отношение Мичънър беше съвсем различен, а религиозната му всеотдайност беше достойна за уважение. Докато лоялността на Том Кийли беше нещо временно, насочено към мига. Но коя е тя, за да го съди? Беше се обвързала с него по напълно егоистични причини — факт, който той очевидно разбираше добре и не пропускаше да използва. Сега това можеше да се промени. Току-що беше разговаряла с държавния секретар на Светия престол. Човекът, който я беше избрал за определена задача и този избор можеше да доведе до коренни промени. Включително и в посоката, за която беше подхвърлил Валендреа — да работи за издателите, които отдавна се бяха отказали от услугите й.