Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

Разпитващият ни най-малко не се трогна от обидите, които изрекох. Несъмнено се окуражи от факта, че въпросите му здравата са ме притиснали и са ме уязвили. Отново погледна към бележките си, към списъка си с въпроси, докато аз се опитвах да се успокоя.

— Кое е най-трудното решение, взето от вас тази седмица, господин Кърнс? Каква вратовръзка да си изберете за изслушването може би или на коя страна да е сресан перчемът ви, който и без това никого няма да заблуди? Напоследък почти цялото ми време е посветено на задачата да запазя сигурността на страната. Това изисква вземането на трудни решения. Понякога тези решения се вземат при наличието на множество неизвестни. Понякога е очевидно, че сред всички възможности няма нито една добра, а аз трябва да избера тази, която е най-малко кофти. Естествено, че ме е занимавал въпросът дали съм позвънил на когото трябва и дали това обаждане в крайна сметка ще даде резултат. Затова правя каквото мога. И живея с последствията от решенията си. Това означава, че ми се налага да живея и с критиките дори когато идват от опортюнистична политическа подлога, която избира само един от ходовете върху шахматната дъска, без да знае какво представлява останалата част от играта, след това обръща този ход с хастара навън, а същевременно понятие си няма, че вероятно застрашава нашата нация. Господин Кърнс, ще ми се да обсъдя всичките си действия с вас, но съществуват разпоредби, свързани с националната сигурност, които не го позволяват — и толкова. Наясно съм, че този факт, разбира се, ви е известен. Но също така знам, че е страшно трудно да не се възползвате от този лесен, ефектен удар.

В ъгъла Дани Ейкърс стоеше с вдигнати ръце за прекъсване.

— Да, знаеш ли какво? Прав си, Дани. Време е. Приключих с тази работа. Край. Ние приключихме.

Изправих се рязко и със замах изметох микрофона от масата. При ставането столът ми се преобърна.

— Разбрах, Кари. Не е добра идея да свидетелствам. Ще ме разкъсат на парчета. Просветна ми.

Каролин Брок стана и приглади костюма си.

— Добре, благодаря на всички. Ще ви помоля да освободите помещението и да ни оставите.

„Помещението“ е зала „Рузвелт“, която се намира срещу Овалния кабинет. Подходящо място за съвещания — или в този случай за разиграване на изслушване пред комисия, — защото в нея се намира както портретът на Теди Рузвелт на кон, така и Нобеловата награда, която е спечелил заради заслугите си за прекратяването на войната между Япония и Русия. Няма прозорци, вратите се охраняват лесно.

Присъстващите се изправиха. Моят прессекретар разхлаби папийонката си, трогателен дребен детайл, който е използвал, за да изпълни по-добре ролята на конгресмен Кърнс. Насочи към мен поглед, пълен с разкаяние, и аз му махнах да го успокоя. Той просто беше в образ, опитваше се да ми покаже какъв ще бъде най-лошият сценарий, ако настоявам на решението си да свидетелствам идната седмица пред свиканата по случая комисия.

Един от адвокатите ми от администрацията на Белия дом сега всеотдайно играеше ролята на Лестър Роудс, дори си беше набавил перука с посребрена коса, с която приличаше повече на Андерсън Купър [1] Известен водещ от Си Ен Ен. — Бел. прев. , отколкото на председателя на Камарата; той също ме погледна извинително, успокоих и него.

Помещението бавно се изпразваше, а нивата на адреналина в кръвта ми полека спадаха, останах без сили и обезкуражен. Никой не те подготвя до каква степен тази работа прилича на първото ти возене на скоростно влакче — главозамайващо изкачване, стремглаво спускане, множество осморки.

Накрая останахме само аз, вперил поглед в портрета на Теди Рузвелт като Суровия ездач над камината и заслушан в стъпките, и Каролин, Дани и Джени, които предпазливо се приближиха към раненото животно в клетката.

— На мен най ми хареса „най-малко кофти“ — обади се Дани уж сериозно.

Рейчъл все ми повтаряше, че прекалявам с ругаенето. Твърдеше, че ругатните показват липса на въображение. Не бях убеден. Щом положението е напечено, започвам да ругая адски находчиво.

Във всеки случай, Каролин и другите ми близки помощници бяха наясно, че използвах мнимото изслушване като терапия. Щом наистина не можеха да ме убедят да не свидетелствам, надяваха се поне това разиграно изслушване да премахне вътрешното напрежение, най-вече да извади жилото му от мен, за да мога да се съсредоточа върху по-достойните за президент и изчистени от сквернословия отговори, дойде ли време за истинския спектакъл.