Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

От загубата на Каролин спечелих аз. Тя основа консултантска фирма и използва интелекта и уменията си, за да осигури победите на други кандидати из страната. Когато реших да се кандидатирам за президентския пост и имах нужда от човек, който да ръководи кампанията ми, в списъка ми стоеше само нейното име.

— Да бяхте престанали да гледате тези глупости, сър — каза Каролин, докато някакъв политически анализатор, за когото не бях чувал, разясняваше по Си Ен Ен как съм допускал „сериозна политическа грешка“ с отказа си да коментирам телефонния разговор и така оставям председателя на Камарата да „задава тона по темата“.

— Всъщност ти знаеш ли, че искаш да свидетелствам пред комисията? Че в гражданската война, която бушува в Белия дом, ти оглавяваш крилото, което подкрепя тази идея?

— Не го знаех.

Тя се загледа в тапета в трапезарията, който изобразяваше сцени от Войната за независимост. Първа го окачила Джаки Кенеди, бил подарък от приятел. Бети Форд не го харесала и го свалила. Президентът Картър го върнал. И оттогава го сваляли и слагали. Рейчъл много го хареса, затова пак го окачихме.

— Пийни кафе, Кари. Изнервяш ме.

— Добро утро, господин президент — поздрави Джени Брикман, моят заместник-началник на кабинета и старши политически съветник.

Тя ръководеше кампаниите ми за губернатор и работеше под ръководството на Каролин за президентската надпревара. Дребничка, с бухнала и непокорна изрусена коса и речник на тираджия. Тя беше моето оръжие, скрито зад фасадата на усмивка. Готова беше да води войни за мен и го правеше. Тя не просто разсичаше противниците ми. Ако не я удържах, щеше да ги разсича от брадичката до пъпа. После би ги насякла на парчета с настървението на питбул, но с по-малко очарование.

След победата ми Каролин промени насоката си. Тя все така държеше под око политиката, но най-важната й роля бе да прокарва плановете ми в Конгреса и отговаряше за външната ми политика.

Джени, от друга страна, се съсредоточи само върху политиката, за да осигури преизбирането ми. И за нещастие, сега се притесняваше дали изобщо ще изкарам до края на първия мандат.

— Групата ни в Камарата в момента е стабилна — каза, след като бе разговаряла с нашата страна от ръководството на Камарата. — Казват, че изгарят от желание да чуят вашата версия за случилото се в Алжир.

Не успях да потисна усмивката си.

— А дали не са се изказали по-скоро така: „Кажи му да си извади главата от задника и да се защити“. Познах ли, или почти?

— Почти точен цитат, сър.

Не улеснявах съюзниците си. Те искаха да ме защитят, но мълчанието ми го правеше невъзможно. Заслужаваха повече, но в момента не можех да им помогна по никакъв начин.

— И за това ще имаме време — казах.

Не хранехме илюзии за гласуването в Камарата. Лестър имаше мнозинство и неговата група нямаше търпение да започне процедурата по отстраняване. Ако Лестър предложеше въпроса за гласуване, с мен беше свършено.

Една солидна защита в Камарата обаче щеше да укрепи надмощието ни в Сената, където партията на Лестър имаше петдесет и пет гласа, но се нуждаеше от пълно мнозинство от шейсет и седем за отстраняването ми. Ако нашата група в Камарата беше единна, за хората ни в Сената щеше да е по-трудно да бият отбой.

— От нашето крило в Сената чуваме сходни неща — съобщи Джени. — Водачът Джейкъби се опитва да осигури „подкрепа по презумпция“ — по нейните думи. — Идеята е, че отстраняването е крайна мярка и трябва да знаем повече, преди да вземем такива сериозни решения. Но те нямат желание да правят каквото и да било, освен да следят внимателно развитието на ситуацията от всички гледни точки.

— Никой не се е втурнал да ме брани.

— Не им давате причина, сър. Оставяте Роудс да ви рита по топките, без да отвръщате. Непрекъснато чувам: „Тази работа в Алжир вони адски, ама адски гадно. Дано обяснението си го бива“.

— Добре, много ме зарадва с тези новини, Джени. Следващият въпрос

— Да поговорим още малко за…

— Нататък, Джени. Твоите десет минути по въпроса с отстраняването ми изтекоха, снощи ти дадох цял час в пробното изслушване. Засега слагаме край на приказките по тази тема. Имам и други проблеми. Е, нещо друго?

— Да, сър — намеси се Каролин. — Списъкът с проблеми, върху които да изградим кампанията ви по преизбирането? Трябва да започнем с него, с проблемите, които вълнуват и интересуват американския народ: минималната заплата, забраната върху притежаването на оръжие и студентските заеми. Нуждаем се от положителни новини, с които да противостоим на отрицателните. Така ще постигнем обрат, ще покажем, че въпреки политическите игрички вие сте решен да работите за развитието на страната. Нека те си се занимават със своя салемски лов на вещици, а вие работете по разрешаването на истинските проблеми на истинските хора.