Мэтью Кляйн - Лов на балами

— За да можем да сверим вашия списък с нашия.

— С вашия?

— Списък на мошеници, престъпници, хора с нечисто минало.

Вдигам поглед и забелязвам Питър. Той се взира в мен, сякаш иска да каже: „На хора като теб“.

— Разбира се — отвръщам.

— После бихме желали да разговаряме с всеки служител. Без формалности. Само по няколко минути на човек. Нали се сещате, понякога е достатъчно ФБР да се появи на прага ти, за да си изкараш акъла и да клекнеш на момента.

— Да — казвам аз. — Проблемът е, че използваме много контрактори. Десетина души. Строго погледнато, те не са наши служители.

— Но знаете кои са — отбелязва Кросби.

— Разбира се.

— Е, това е достатъчно. Значи ще ни представите и списък с техните имена.

Прочиствам гърлото си.

— Какво точно правят тези хакери според ФБР? Защо нападат тъкмо онлайн брокерски къщи? Пари ли крадат?

— Не сме сигурни — отвръща агент Фаръл. — Точно затова искаме да говорим със служителите. За да разберем какво става. — Посочва черепа си, за да покаже къде точно ще стане цялото разбиране.

— Добре. Ще ви направя списък. До ранния следобед ще е готов.

Агент Кросби пристъпва към мен и ми подава визитка. Поглеждам я. В ъгъла й има златен релефен герб на ФБР — орел с наръч стрели в ноктите. Много автентично. Можете да си купите петдесет визитки точно като тази за 34.95 долара в businesscards.com. Повярвайте ми, сигурен съм.

— Можете да се обадите или направо да го пратите по факса — казва Кросби.

— Разбрано — отвръщам. — Ще ви го пратя.

— Господа, ако искате да си изкарате добре този уикенд, защо не минете през „Облаците“? — обажда се Нейпиър. — Ще ви уредя и двамата. Апартаменти в кулата. На трийсет и шестия етаж. Доведете и съпругите си.

— Всъщност не съм женен — казва Фаръл.

— Още по-добре. — Нейпиър му намигва. — И с това ще ви уредя.

Кросби се разсмива.

— Не знам…

— Сериозно. Ето визитката ми. — Нейпиър бърка в джоба си, вади куп визитки. Връчва една на Кросби и една на Фаръл. — Можете по всяко време да се обадите на асистентката ми Клариса. Този уикенд, следващия — когато ви е удобно. Кажете й кои сте. Тя ще се погрижи. Може и да се засечем там.

— Много щедро от ваша страна, но се боя, че не мога да приема — казва агент Кросби. — Приемането на подаръци от заподозрян…

— Нима съм заподозрян? — пита Нейпиър.

— Мъничко. Поне засега.

— Е, добре тогава — свива рамене Нейпиър. — Може би, когато всичко се изясни.

— Да. Може би — съгласява се Кросби. И кима. Аз обаче забелязвам — езикът на тялото на агента се е променил. Вече не е така скован и агресивен. Раменете му са се отпуснали, стойката му е по-спокойна.

Виждате ли как се става милиардер? Когато някой започне да се интересува от криминалните ти изпълнения, предложи му луксозни апартаменти и курви. Вие да не би да сте си мислили, че се иска акъл и здраво бачкане?

Двамата агенти си тръгват. Фаръл стига до вратата и спира с ръка на дръжката. Обръща се към Питър.

— Само колкото да имам какво да запиша, как е името ви?

Лицето на Питър — беше пребледнял още при пристигането на агентите — придобива цвета на едноседмичен сняг — сивкавобяло, разтапящо се.

— Моето?

— Да.

— Питър — отвръща той. — Питър Рум.

Фаръл вади бележник от джоба си и пише нещо.

— Питър Рум — повтаря. Обръща се към Джес и Тоби. — А вашите?

— Тоби Ларго — казва синът ми.

— Джесика Смит.

Фаръл кима. Записва си имената. Щрака химикалката, пъха я в телената спирала на бележника, прибира го в джоба си и казва:

— Благодаря.

Кима на агент Кросби и двамата си отиват.

Шейсет секунди по-късно, след като изгледахме как понтиакът на ФБР излиза от паркинга, Питър прави изявление.

— Това беше — казва той. — Дотук съм.

— Дотук? — повтарям аз.

— Напускам.

— Питър. — Поглеждам многозначително Ед Нейпиър. — Не сега.

— Не ми пука за него — казва Питър. — Няма да вляза в затвора заради теб, него или когото и да било. Махам се.

— Питър, успокой се — казва Нейпиър. — Тези двамата са тъпаци. Повярвай ми. Само душат. Ако знаеха нещо, щяха да ни арестуват. Само че не разполагат с нищо.

— Щом не разполагат, защо дойдоха? Как са разбрали за Дейтек и брокерите?

— Може да си проявил непредпазливост — предполага Нейпиър.

— Майната ти — казва Питър.

— Ей, по-леко — обаждам се аз.

Нейпиър вдига вежда. За първи път, откакто го познавам, говори тихо, едва ли не на себе си.

— Внимавай, Питър.

— Да внимавам? Какво ще направиш? Ще ме пребиеш ли?