Мэтью Кляйн - Лов на балами

След четири минути сме направили два милиона долара. След шест — три.

Накрая Питър отива до клавиатурата и набира нещо. Гледаме изпълнената с числа таблица.

— Току-що превърнахте трите милиона долара в шест — обръща се Питър към Ед Нейпиър.

— Нима? — отвръща той. — Никога през живота си не съм работил толкова малко. И така доходоносно.

Включвам спикърфона пред Нейпиър и екипа ми, набирам номера на брокера си и го инструктирам да преведе шест милиона долара от сметката ми в сметката на Нейпиър. Разбира се, не съм в състояние да предскажа наистина цените на акциите; разбира се, „Пития“ не е показала истински борсови транзакции; разбира се, цялата компания „Пития“, софтуерът и технологиите зад всичко това са пълно менте. Въпреки всичко, за да проработи един номер, парите трябва да са истински. Ето защо парите, които депозирам по сметката на Нейпиър, не са илюзия. Това са парите на Сустевич. Неговата инвестиция в удара. Неговият дялов капитал.

Трийсет секунди след като прекъсвам разговора, на вратата на офиса се чука. Излизам да отворя. Тоби и Джес ме следват.

Отварям вратата. Двама мъже — бял и черен, с еднакви костюми и стилни слънчеви очила — се взират в мен.

— Кип Ларго? — пита белият.

— Да?

Той размахва значка.

— Агент Фаръл. Това е агент Кросби. ФБР. Може ли да влезем? Имаме няколко въпроса.

Повеждам агентите на ФБР по коридора, покрай конзолата Пакман и сървърното ни помещение в стил село на Потьомкин към конферентната зала. Добре поне, че Питър е проявил здрав разум да изгаси апарата и да скрие от агентите уликите за страховитата ни борсова измама, проектирани с ярки цветове на широкия метър и половина екран.

— Е, господа, какво има? — питам. Чувам собствения си глас — дружелюбен, но нервен. Махвам с ръка, предлагам на агентите да седнат на масата. Те нито приемат, нито отказват предложението ми и продължават да стоят напълно неподвижно.

— Вие ли сте главният тук? — обръща се към мен агент Кросби.

— Понякога — отвръщам. — Когато нещата вървят добре.

Опитът ми за хумор се проваля безславно. Кросби се взира в мен. Той е едър, тъмнокож, със стилна прическа отпреди седмица, която сега изглежда занемарена като някое забутано ъгълче от полянка след дълъг летен следобед. Има широки рамене и скована стойка. Може би е бивш военен. Или пък баща му е бил ченге. Гледа ме напрегнато.

— Искам да ви попитам за фирмата ви — казва най-сетне. — За това с какво се занимавате.

— С какво се занимаваме ли? Ами, всъщност е доста сложно… — Замислям се, поемам дълбоко дъх. — И има доста технически подробности…

— Чакай малко, Кип — обажда се Нейпиър и пристъпва напред. — Не си длъжен да отговаряш на такива въпроси.

Агентите се обръщат към него, сякаш го забелязват едва сега.

— А вие сте? — казва Кросби.

— Ед Нейпиър. Аз съм инвеститор в тази фирма. Освен това съм член на борда на директорите. „Пития“ развива нови технологии, но се боя, че трябва да пазим това в тайна. Заради конкуренцията.

— Разбирам — казва Кросби. Присвива очи към Нейпиър, след което поглежда партньора си, сякаш му казва: „Това да не е онзи, за когото го мисля?“

— Чакайте малко — обажда се агент Фаръл. — Ед Нейпиър ли? Ласвегаският Ед Нейпиър?

— Същият.

— Миналия уикенд бях в „Облаците“.

Нейпиър му отправя мегаватова усмивка.

— А стига бе! И как беше?

— Изгубих двеста долара.

— Само толкова ли сме ви оскубали? — казва Нейпиър с буботещия си глас. — Май трябва да наминете и този уикенд!

Агентите се разсмиват. Нейпиър се разсмива. Дори аз се опитвам да се разсмея. Питър стои в ъгъла на залата. Не се смее.

— Е, господин Нейпиър — казва агент Кросби, — тук сме, за да разследваме някои от служителите ви. Двамата с агент Фаръл сме от ОКП… извинете, от Отдела за киберпрестъпления. Получихме съобщения за опити за незаконно проникване в чужди мрежи, започнало от IP адресите на компанията ви.

— Разбирам.

— Обекти на нападението са онлайн брокерски къщи. Дейтек, И-Трейд, Шваб. — Кросби вдига ръка. — Само не ме разбирайте погрешно. Не обвиняваме никого в тази стая в хакерство. Случва се обаче служители да използват служебна техника, за да вършат престъпления.

— О! — възкликвам.

— Така че се надявахме да ни дадете списък на всички служители в „Пития“. Това е името на компанията, нали?

— Точно така — отвръщам.