Мэтью Кляйн - Лов на балами

Паркирам в подземния гараж (днес случаят не е спешен) и се издигам горе, за да прибера сина си. Докторите казаха, че ще може да си тръгне днес следобед.

Разбира се, ще му предложа апартамента си — дори леглото си, защото не може да спи на пода със счупен крак и две пукнати ребра. Ще е малко трудно да се грижа за него — да му помагам с тоалетната, да го храня и да го занимавам с нещо, а в същото време да замислям как да изпържа Ед Нейпиър. Въпреки това не губя кураж. След като изтръгнах от Професора обещание, че Тоби ще е в безопасност поне за известно време, и за двама ни няма да е зле да сме близо един до друг. С нетърпение очаквам шанса отново да бъда баща.

Асансьорът стига до първия етаж. Вратата му е до секцията на сестрите. Поемам към стаята, където вчера бе Тоби, но един санитар ме спира.

— Мога ли да ви помогна?

— Дошъл съм за сина си. Тоби Ларго. Настанен е в сто и осма.

— Тоби Ларго ли? — повтаря санитарят. — Той си тръгна.

Поглеждам го. Санитарят отново проверява в компютъра и трака с клавиатурата.

— Да — потвърждава. — Изписан е преди час.

— Изписан? Нима може да ходи ?

— Майка му дойде.

Проклетата Силия. Отново свършвам черната работа — отивам в бърлогата на руски престъпен бос, измъквам му обещание да не закача сина ми, залагам живота си като застраховка, а Силия обира лаврите, като се промъква в последния момент в болницата и отмъква Тоби, за да го прибере триумфиращо у дома.

Явно яростта ми е проличала, защото санитарят пита:

— Господин Ларго, добре ли сте?

Опитвам се да се усмихна.

— Добре съм. Явно сме се разминали.

— Сигурно вече са вкъщи и ви чакат — казва санитарят. Опитва се да ми бъде от помощ, но за съжаление е прав само наполовина. Наистина са си вкъщи, но не ме чакат.

— Благодаря ви.

Поемам обратно към Санд Хил. Не бива да мисля за Тоби и Силия. Чакат ме маса други задачи. Трябва да се обадя в работата и да кажа, че напускам; да започна да планирам удара, да събирам екип; да обмисля различни сценарии, контрасценарии, алтернативи и контраалтернативи. Но мисълта не ми дава покой. На път съм да се откажа от всичко, от нормалността и скуката, за които толкова много мечтаех, и най-малкото се надявах поне на едно благодаря.

Изваждам моторолата от якето си и набирам номера на Силия. Телефонът иззвънява четири пъти, след което се включва секретарят.

— Домът на Силия и Карл — казва гласът й. — В момента ни няма, но можете да ни оставите съобщение.

Изненадвам се, когато чувам името на мъжа. От доста време не съм й се обаждал и нямам никаква представа, че излиза с някого, да не говорим за съвместен живот. Опитвам се да си представя как Тоби ще приеме всичко това — да бъде изоставен на дивана, докато майка му се чука с някакъв непознат в съседната стая.

Затварям, без да оставя съобщение. Хрумва ми друга мисъл. Че вършенето на каквото трябва е само по себе си награда и че не бива да очаквам похвали и благодарности за него.

Замислям се за миг върху това и накрая решавам, че въпреки това не би им станало нищо, ако решат да звъннат.

Нека ви обясня как се прави номерът Банков инспектор.

Първо си намирате жертва. Колкото по-възрастна, толкова по-добре, но почти всеки би могъл да ви свърши работа. Важното е да живее сама. Така че вдовците и вдовиците са добре дошли — хора без приятели и семейство, толкова самотни, че непознат глас по телефона е едно чудесно разнообразяване на мизерния им живот.

След като си намерите жертвата, трябва да съберете информация. Трябва ви номер на банкова сметка, а може би и извлечение на последните банкови преводи. За целта не е нужно да сте технически гений. Просто издебвате удобен момент, отваряте пощенските кутии и търсите пликове от банките.

Един хубав трик — разбивате ключалката на вратата към пощенските кутии. Обикновено ще са нужни поне два дни, преди хазяинът да се усети и да я поправи. Върнете се след следващата доставка на пощата. Ще се почувствате като наркоман в аптечен склад. Оглеждайте се за пликове от Американската асоциация на пенсионерите.

Намерите ли банково извлечение, адресирано до вдовица или вдовец, вземете го. Направете си копие на съдържанието. Запечатайте отново плика. Върнете го на жертвата си.

Изчакайте една седмица.

Сега започва веселата част. Обаждате се на жертвата по телефона. Представяте се, да кажем, като Франк Марли, банков инспектор от Уелс Фарго (или която там е банката на жертвата). Казвате нещо от рода на: