Александр Содерберг - Добрият вълк

— Не, сега ще намерим Лотар, ще обезглавим дон Игнасио, после ще се заемем с Ралф Ханке… И след това ще видим.

— Добре. Трябва да се преоблечеш.

Соня му подаде вързоп сгънати дрехи от чантата. Той се преоблече. Сложи си контактни лещи, за да станат очите му кафяви, също и слънчеви очила.

Тя го огледа. Провери дали нещо не издава факта, че е дегизиран.

— Ще се получи — заяви доволно.

— Полиция! — извика Леви.

Те погледнаха през предния прозорец. Полицейски автомобил беше спрял напряко на пътя в другия край на моста „Барнхюсбрун“, на кръстовището между „Тегнергатан“ и „Далагатан“. Колона автомобили.

— Да обърна ли? — попита Леви и натисна спирачките.

— Зад нас как е? — поиска да знае Хектор.

Леви погледна в огледалото.

— Образува се опашка.

— Други пътища?

Леви затърси алтернатива.

— Не можем да стигнем до тях.

— Може да обърнем — предложи Соня. — Но така рискуваме да влезем право в капана. Нищо чудно да са спрели движението и от другата страна.

Хектор се понадигна, погледна през прозореца.

— Ами ако минем по другото платно, дали ще успеем да се промушим?

— Виждам трима полицаи, всичките носят жилетки — каза Леви. — Единият говори с всички шофьори, държи пистолет. Другият претърсва колите. Не виждам оръжие. Третият е по-нататък, той наблюдава, държи картечен пистолет.

— Е?

— Ако опитаме да минем, ще ни надупчат — поклати глава Леви.

Напрежението се покачваше.

— Оставаме тук — реши Соня. — Може пък да ни пуснат. Не можем да стреляме тук, сред хората.

Бавно напредваха.

— Къде е следващата смяна на колата? — попита Хектор.

— Горе на хълма. Зад парка — отговори Соня.

От полицаите ги деляха четири коли.

Хектор се опита да се усмихне на Соня. Но разочарованието беше огромно.

Три коли…

— Окей — въздъхна той. — Няма да умрем, не днес. И вие ще продължите напред. Ще сляза, ще отида при полицаите и ще се предам. Ще стискаме палци вие да минете през блокадата без проблеми. Благодаря ви, приятели.

Хектор се изправи и се насочи към вратата до Леви.

Рев на двигател зад тях.

— Чакай — извика Леви.

Голям и агресивен двигател. Леви не отместваше очи от лявото огледало. Във вътрешната лента се движеше камион. Беше висок колкото къща. Решетката — голяма и блестяща. Скоростите пищяха, ревът на двигателя се усили, от вертикалния ауспух излизаше дим, камионът си проправи път и застърга между колите в насрещното. Засилваше се все повече и повече.

Камионът мина близо, трясък, отнесе страничното им огледало. Ревеше като гладен хищник. Насочи се право срещу полицаите и колата им.

— Какво е това, по дяволите? — възкликна Леви.

Всички следяха камиона с очи.

— След него! — извика Соня без колебание.

Леви се подчини, измъкна се от задръстването, натисна газта.

Всички видяха как полицаите се хвърлиха настрани, за да се спасят, как камионът удари задницата на полицейския автомобил и го завъртя половин оборот по „Далагатан“. Как единият от въоръжените полицаи изпразни картечния си пистолет срещу камиона, който невъзмутимо продължи по „Тегнергатан“.

Леви караше плътно зад него. На първото кръстовище камионът зави наляво и изчезна, Леви пое надясно.

— Бъдете готови за смяната на колата — предупреди ги.

Остър ляв завой.

— Готови! — извика Леви. Увеличи скоростта, двигателят взе да вие.

Соня даде на Хектор да облече сако.

Микробусът пак зави наляво. Облегнаха се на стената.

— Носи сакото през цялото време. В скрит вътрешен джоб е зашит малък револвер. Лесно ще го намериш. Вътре е и фалшивият паспорт, с който ще пътуваш.

Микробусът спря рязко. Леви си облече долнище на анцуг, след което скочи от шофьорското място.

— Запамети името и личния номер — заръча тя на Хектор.

Задните врати се отвориха. Леви им махна да слизат.

Соня поведе Хектор към син „Пасат“, паркиран край тротоара. Всичко се развиваше много бързо. Леви носеше анцуга, същата тениска, само че без лого, крачкомер и колан с бутилки вода.

Той се затича надолу по „Тегнергатан“ към „Свеавеген“. Поредният любител на джогинга, нищо повече.

Соня запали двигателя, даде на скорост.

— Леви ще е пред нас, ако нещо стане, ще действа незабавно.

Тя подкара колата надолу по склона, след Леви. Виктор, Кинг и Арон бяха зад тях във волвото.

— Кой караше камиона, Соня? — попита той.

— Нямам представа — отвърна тя. — Може би Господ Бог?

— Той на наша страна ли е? — усъмни се Хектор.