Александр Содерберг - Добрият вълк

Пия Ландгрен.

Каролине се вторачи в името. Беше малко вероятно, но си струваше да опита.

Обади се на източника си от прокуратурата.

— Потърси Ландгрен — помоли го.

Той въздъхна както обикновено.

— Още ли си на телефона? — попита тя няколко пъти.

— Да — отговори той няколко пъти.

Минутите течаха бавно.

— Да, има един Ландгрен, стокхолмския съд, разследване на убийство, доколкото разбирам. Странен код обаче, не отговаря на типа обвинение, този се използва за нарушение на закона за бежанците… И току-що са направили корекция, променили са името. Изглежда, има някаква грешка…

— Малко име? — прекъсна го тя.

— Ектор, Е — К–Т — О–Р. Ектор.

Сърцето й заби по-бързо.

— Но преди малко са сменили името. Не може да има двама обвиняеми с един номер…

— Какво значи това?

— Не разбирам… Но Ектор Ландгрен вече се казва Хектор Гусман. И няма нищо общо с бежанците… Нищо не разбирам…

— Кога? Кога ще се гледа делото?

Тя държеше химикалката в готовност над бележника.

— Стокхолмски съд… да видим — мърмореше си той. — Сега. Върви в момента, зала 2, започнали са преди половин час.

Съдия и съдебни заседатели в редица на подиума. Хектор очакваше да види тук и полицая, Томи. Но от него нямаше и следа.

Нилс Нилсон, адвокатът на Хектор, родом от Сконе, беше толкова пълен, че хриптеше, докато се отпускаше тежко на стола до него.

Съдията сложи начало на процеса, прокурор Шерщин Андершон се изправи и започна изложението си. Беше опитна, авторитетна, самоуверена.

— Хектор Гусман е обвинен в убийство в ресторант „Трастен“ преди една година. Ще докажем, че…

Хектор слушаше; встъпителната реч беше дълга и сложна. Прокурорката мелеше в продължение на двайсет минути с високия си носов глас, описваше вероятния развой на събитията в „Трастен“ преди около година.

В действителност тя нямаше представа за какво говори. Разказът беше скалъпен. Но от време на време доближаваше истината.

Шерщин се обърна към Хектор и започна да му задава въпроси. Той отрече всичко, заяви, че е невинен, че изобщо не е бил там в онзи ден…. Че не знаел за какво говори тя.

Шерщин продължи опитите си да оплете Хектор. Той отвърна с хладнокръвие, свиване на рамене, нотка на презрение и доста мълчание.

После дойде ред на онова, което Хектор беше чакал. Свидетелят. Йенс Вал по всяка вероятност… Но за негова изненада гласът беше изменен. Прокурорката каза нещо през микрофон. Лицето отговори с металически глас.

— Добре ли ме чувате? — попита Шерщин.

— Чувам ви — отговори гласът.

Председателстващият съдия се намеси:

— Защо свидетелят се чува толкова трудно и странно? — попита.

— От сигнала е. И преди сме имали същия проблем с техниката — излъга Шерщин.

Съдията закри своя микрофон с длан, зададе въпрос на протоколчика, който само вдигна рамене.

— Техниците го провериха — продължи с лъжите Шерщин. — Трябвало да сменят цялата апаратура, щяло да отнеме няколко седмици.

— Ако стане по-лошо, ще закрия заседанието. Ако обичате, продължете — нареди председателстващият.

Шерщин кимна, обърна се към микрофона и заговори директно на Софи в отделеното помещение.

— Ресторантът? „Трастен“, „Васастан“, преди близо година — каза тя и съобщи датата, резюмира известната им информация, назова жертвите, показа снимки, гилзи, балистични експертизи. Оръжие на убийството под формата на окървавен кухненски нож.

— Кои лица присъстваха на мястото?

— Хектор Гусман, дясната му ръка Арон Гайслер. Един колумбиец и няколко руснаци, още няколко души, които не познавах…

— Какво се случи? Какво направи Хектор Гусман?

— Беше пълен хаос…

— Няма нужда да разказвате нищо, освен какво видяхте да прави Хектор Гусман.

Хектор слушаше.

— Имаше престрелка. Той хвана един от руснаците. Завлече го в кухнята с помощта на колумбиеца.

— Руснакът беше ли жив по това време?

— Да.

— И после?

— Върнаха се, окървавени.

— Кои?

— Хектор и колумбиецът.

Шерщин Андершон се завъртя към съдията и заседателите.

— Руснакът, за когото говори свидетелят, е жертвата, намерена в кухнята. Смъртта е причинена от множество пробождания с нож, както и удари по лицето и главата. Снимките и удостоверенията за самоличност се намират на страница 48 от доклада на предварителното разследване заедно с доклада от аутопсията.