Александр Содерберг - Добрият вълк

— Всички ще си мислят, че дядо му го взима от детската градина — ухили се Алберт.

— Вярно е — промърмори Майлс, уж унило.

— Дали са само мечти? — въздъхна Алберт.

— За бебето ли? — попита Майлс.

— Не. Всичко, за което говорим.

— Може би — призна Майлс.

— Е?

— Не знам, Алберт. Ако не се получи… Продължаваме по този начин… предполагам.

Той пак се обърна, не видя нищо. Сана също се завъртя.

— Какво има? Какво гледате? — попита Алберт, все едно имаше очи и на тила.

— Нищо — успокои го Майлс. — Просто някакво чувство. Няма страшно. — Майлс пъхна ръка под якето, разкопча кобура.

— Дали да се връщаме? — предложи Сана.

— Да — съгласи се Майлс и обърна инвалидния стол, насочи се към мястото, където ги чакаше Михаил с колата.

— Това е разликата между теб и нас, Алберт — продължи Майлс със спокоен глас. — Ти си имаш майка, която в момента прави всичко възможно скоро да видиш Анна… Така че това, което наричаш мечти, се отнася по-скоро за нас. При теб всичко ще се нареди. Звездите го вещаят. Всичко ще бъде наред. На добрите хора се случват хубави неща…

И тогава прозвучаха изстрелите. Сурови и далечни. За миг около тях настъпи странна тишина. Сякаш всички други звуци, освен трясъците от пистолета някъде зад тях, бяха филтрирани. Времето се забави и той срещна очите на Сана. Видя страха й. Видя болката й, когато първите два куршума се забиха в гърба й и я повалиха по лице на земята. Майлс предпази Алберт с тялото си. Болка прониза рамото му. Откъсна се парче плът, когато куршумът се заби, Майлс го видя с крайчеца на окото. Още един куршум улучи лявото му рамо. Майлс падна. Успя някак да избута стола на Алберт по-далеч.

Изстрелите гърмяха един след друг. Около него се сипеха куршуми. Но два го улучиха в кръста и един отстрани, когато той падна беззащитен на земята.

В този момент действителността се върна с пълна сила. Паркът, вятърът, който поклащаше клоните… След това птиците започнаха истерично да надават предупредителни крясъци една към друга.

Майлс лежеше неподвижно, изпънат на земята, неспособен да помръдне нито ръце, нито крака. Затърси Сана с поглед. Изглеждаше мъртва, със затворени очи… Алберт… Столът се беше прекатурил.

Майлс можеше да си движи врата, видя хора да бягат в паника. Погледна назад… фигурата на Томи Янсон недалеч. Идваше към тях, бързи целенасочени крачки, оръжие в отпуснатата надолу дясна ръка.

— Добре ли сте? — глас до него.

Някакво момче, жив поглед, двайсет и пет-трийсет годишно. Лежеше на тревата, гледаше Майлс в очите.

— Мъжът, който стреля, идва насам… с пистолет в ръка — прошепна момчето.

— Иска мен… Помогнете на момчето в количката и бягайте оттук — изпъшка Майлс.

— Ще се погрижа… Бог да е с вас — каза момчето, бързо скочи на крака и хукна към Алберт. Майлс видя как изправи стола, вдигна Алберт на него и хукна, като буташе Алберт.

Някои хора просто са такива. Все едно им е в кръвта. Да помагат, да постъпват достойно, да вършат добрини.

Докато тяхната пълна противоположност, самият Томи Янсон, сега стигна до Сана и Майлс. Носеше анцуг и беше насочил пистолета си към Майлс. Гласът му прозвуча почти весело, когато извика:

— Нима наистина си помисли и за миг, Майлс Ингмаршон, че имаш какъвто и да било шанс срещу мен…

Томи се прицели в лицето на Майлс.

Изстрел… прозвуча тихо и далечно. Михаил. Той беше коленичил на стотина метра оттук, целеше се в Томи, който се приведе, когато куршумите изсвистяха покрай ушите му. Той се преви одве, затича се, като същевременно изпразни пълнителя си по посока на Майлс. Куршумите минаха покрай лицето, главата и тялото на Майлс; последният обаче улучи целта, заби се отстрани в гърдите му.

Той почувства как цялото му тяло колабира, видя смътно как Михаил тича към тях. Всичко постепенно спря.

Изведнъж лицето на Михаил се оказа над неговото. Майлс видя тревога в очите на огромния мъж. Михаил му говореше, действаше бързо, преглеждаше раните, притискаше там, където кръвта течеше най-силно.

— Сана! — прошепна Майлс. — Помогни на Сана.

Майлс се плъзна в мрака. Чу как Михаил извика нещо ядосано, изкрещя му, удари го силно над сърцето с юмрук, няколко пъти.

Компютърът на Каролине изпиука. Клаудия от „Ел Паис“ беше изпратила информацията по имейла. Тя я прочете. Хектор Гусман имал брат и сестра: Инес Гусман, Едуардо Гусман. Баща: Адалберто Гусман. Майка…