Александр Содерберг - Добрият вълк

В Чехия беше още по-топло. Такси до Централна гара; Томи извади пистолета от шкафчето, където го беше оставил. Влезе в един магазин за спортни стоки, купи тъмен анцуг, маратонки и шапка с козирка.

Отиде в хотела, легна на кревата, впери очи в тавана, пропъди спомена за Моника и момичетата…

Звуци от всички страни. Тихи звуци. Коли по паважа навън, хора в движение, музика от далечно заведение. Шумът намаляваше постепенно с напредването на времето. Накрая дотолкова утихна, че звуците се смесиха, превърнаха се в един-единствен дълъг тон. Томи заспа.

Секунда след това алармата му зазвъня. Беше сънувал, че пропада. Томи замига. За секунда не знаеше къде се намира.

Все още нощ. Той се надигна, леглото изскърца. Разтърка наболата си брада, погледна часовника. Делото в Стокхолм щеше да започне след девет чàса. След девет часа Софи Бринкман щеше да бъде мъртва. Също и Майлс Ингмаршон.

Пистолетът във вътрешния джоб на анцуга. Шапката на главата. Асансьорът до долу.

Томи отвори картата и тръгна по червената линия на Еди. Тръгна през Стария град, като оглеждаше фасадите, търсеше точния цвят, търсеше орела. Прекоси площада, обиколи всички малки улички. Река Вълтава течеше под него в мрака, докато минаваше по Карловия мост към Мала Страна. Качи се до посолството, където Еди, изглежда, беше обикалял доста.

Ето я статуята на Исус. Томи се вторачи в нея. Исус си беше там и изглеждаше също толкова напушен, колкото и предния път.

Той тръгна обратно по маршрута на Еди, оглеждаше се, търсеше…

И изведнъж просто го видя. Блестеше на матовата светлина от уличната лампа като Светия граал. Златният орел. Той сравни другите цветове със снимката, разположението на прозорците… Това беше фасадата, това беше къщата.

Томи се завъртя, огледа отсрещната сграда. Еди навярно е снимал от там… разколебал се е… хванало го е шубето. Е, вече беше мъртъв… кръвта му изтече. Задникът Еди Буман лежеше като смрадливо парче месо в собствения си апартамент.

Пак провери картата. Апартаментът им се намираше едва на няколко пресечки от посолството. Не им се налагаше да се движат по улиците повече от разумното.

Той намери надолу по улицата подходящо място, откъдето да наблюдава входа.

Ограничителната лента на вратата на Еди беше синьо-бяла. Каролине я смъкна и бутна поставеното временно на мястото на разбитата врата парче шперплат. Беше четири часът сутринта, когато тя влезе за втори път в апартамента му.

Няколко секунди стоя сред тишината и просто чувстваше. След това се зае с търсенето. Не знаеше какво точно търси. Нещо… Каролине започна от кухнята, методично и усърдно прерови всеки шкаф, всяко чекмедже. Хладилника, фризера, килера. Провери спалнята, отиде в банята. Шишенцата с одеколони и афтършейв бяха старателно подредени на лавичка. Тя ги помириса; единият, „Кристиан Диор“, беше съвсем накрая — любимият на Еди…

Образът на Еди Буман изникна пред очите й, не заради материалните вещи, а заради обстановката. Начина, по който беше избрал да води живота си. Каролине виждаше човек, който държи на реда, който създава уют чрез внимателно обмислени естетични решения. Но всичко беше предпазливо, сякаш се е опитвал да скрие от околните това свое желание. В дома му имаше нещо красиво. В него самия имаше нещо красиво…

Тя стигна до хола. Ограничителна лента. Дюшекът, кръвта, веригата от тавана. Красивото в дома на Еди — унищожено завинаги…

Каролине въздъхна, за да прогони неприятното усещане.

Обзе я чувство на безнадеждност. Тъкмо смяташе да си тръгне, когато я спряха стъпки на площадката. Приближаваха. Два сутрешни вестника паднаха в антрето през дупката във вратата. Тупнаха на пода в краката й.

Пред очите й се избистри друга картина. Кухнята…

Еди й беше дал надраскана страница от вестник… На стената бяха облегнати две хартиени чанти, пълни с вестници за рециклиране. Не си беше направила труда да погледне в тях. Сега обаче преобърна първата торба и вестниците паднаха на пода.

Тя седна и се зае да прелиства всеки един от тях страница по страница. Мина шест вестника, докато на една страница не попадна на множество бележки с черен флумастер. Размисли, догадки, дати и доста текстове, които Каролине не успя да разчете… Но едно име изпъкваше, беше написано малко над Хектор.

… Пия Ландгрен.

Редакцията на вестника беше пуста, като се изключи спортният отдел, където светеше лампа.