Александр Содерберг - Добрият вълк

Шерщин продължи:

— Може ли да обясните по-подробно? Видяхте ли трупа? Влязохте ли в кухнята?

Гласът от високоговорителя продължи да разказва станалото ясно, последователно, без отклонения и страх. Всяка дума тежеше, всяка дума значително помрачаваше надеждите на Хектор за бъдещето.

Софи се подпираше с лакти на масата, наведена към микрофона.

Слушаше въпросите на прокурора и отговаряше на всеки един. Устройството за промяна на гласа светеше в зелено през цялото време. Ако се изключеше, тя щеше да млъкне. Но то не спираше, вършеше си работата.

Прокурорката й благодари за показанията и я помоли да остане на мястото си. Софи изключи микрофона и се облегна назад. Въздъхна, пи вода.

Не свали слушалките и скоро разбра, че техникът е забравил да спре звука в тях. Чуваше как прокурорът излага доказателства от ДНК-тестовете на Хектор, които отговаряли на намереното ДНК по убития в ресторанта. Слушаше коментарите на прокурора по нейните показания… Слушаше как Хектор Гусман бавно се плъзга към доживотната присъда за убийство.

Софи стискаше юмруци.

Беше постигнала целта си… Но не изпитваше задоволство.

Тя извади телефона си, махна едната слушалка от ухото си и набра номера на Алберт. Веднага се включи гласовата поща.

— Здравей, миличък, само исках да чуя гласа ти. Скоро приключвам… Мисля, че мина добре. Липсваш ми, но скоро ще се видим…

Звукът от залата в слушалката на другото й ухо внезапно се промени. Викове.

Виковете се усилваха. Писъци. Няколко глухи тътена.

Боже Господи.

Шум пред нейната врата, тичащи крака. После тропане, трясъци. Още викове и писъци. Тя се изправи, отвори вратата. Посрещна я стена от невидим газ. Дишането спря, зрението й изневери. Тя отстъпи назад, успя някак да затвори вратата, краката не я държаха, падна на земята.

Не можеше да диша.

Каролине стоеше пред стокхолмския съд, на отсрещния тротоар при желязната ограда пред градината на „Пипершка мюрен“, откъдето виждаше добре входа.

Полицейска кола на тротоара отпред; вътре седяха двама полицаи. Наведени глави — играеха си с телефоните.

Тя беше направила един кръг из съда. Делото срещу Гусман се гледаше при закрити врата. Никакви журналисти, никаква суетня, никакъв интерес. А би трябвало да е точно обратното. Всичко беше спокойно, прекалено спокойно.

Но нямаше да остане така.

Беше дошъл с висока скорост по „Шелегатан“ — белият микробус, който се качи на тротоара пред съда, точно зад полицейската кола.

Отвътре изскочиха четирима мъже. Тъмносини гащеризони, оръжия в ръцете, противогази с двоен филтър на лицата. Обезоръжиха и вързаха полицаите. Проснаха ги на земята. Влязоха. Отвътре се чу стрелба, последвана от няколко малки експлозии.

Каролине неусетно се беше свила на земята, набра 112 с разтреперани ръце.

— Престрелка в съда — каза задъхано. — Стокхолмския съд, общината… Кунгсхолмен!

Затвори. Вторачи се в големите двойни врати. Никой не излизаше… В този момент някой се опита. Но бързо-бързо се прибра, след като стълбището пред входа беше обсипано с куршуми. Обезоръжените полицаи на земята крещяха на хората да стоят вътре. Куршумите се забиваха около вратите. След това се насочиха към полицейската кола, разбиха прозорците и спукаха гумите. Чуха се трясъци, разхвърчаха се стъкла.

Каролине се приведе, погледна надясно. Едно дуло пушеше през прозорец на хотел „Амарантен“.

Сълзотворните гранати бяха създали мъглива завеса в заседателната зала.

Съдия, съдебни заседатели, прокурор и адвокат — всички лежаха на пода, кашляха, страдаха от ефектите на газа и се мъчеха да се прикрият.

Хектор получи противогаз и беше изведен от Лешек, Леви, Виктор и Кинг.

Излязоха от залата, насочиха се към изхода през облака от сълзотворен газ. Навсякъде хората кашляха и подсмърчаха от газа, опитваха се да се скрият. Някои пищяха, някои молеха за милост, когато въоръжените мъже минаваха покрай тях.

Леви и братята сграбчиха по един цивилен. Притискаха ги към себе си като щитове. Лешек дръпна вратата, показа се, за да го види Арон. Извика на всички в съда да излизат. Никой не се поколеба. Поток от хора се изля през изхода.

Хектор хвана Лешек за ръката.

— Йенс Вал свидетелства. Тук някъде е, в някоя близка стая. Той знае къде е Лотар. Намери го… разбери къде е Лотар и после го застреляй.

Лешек се поколеба и се върна вътре.

Леви и братята, заедно с тримата заложници, бутнаха Хектор в морето от хора, които в паника тичаха навън. Предпазваха се с живите щитове по целия път до микробуса, после ги пуснаха да си вървят. Леви подкара колата обратно към хотела.