Александр Содерберг - Добрият вълк

— Ела… — шепнеше Еди.

Мани направи няколко предпазливи крачки по мекия дюшек, спря пред Еди, протегна предните си крака и започна да си остри ноктите в дюшека, повтори го няколко пъти и с двете предни лапи, протегна се и изсъска.

— Ела, Мани…

Гласът на Еди едва се чуваше. Усещаше, че е на път да припадне; отново. Постепенната кръвозагуба изпиваше силите му, кислородът не му достигаше… Едва дишаше. Органите взеха да викат за помощ, не разбираха какво става…

Котаракът приключи с остренето на ноктите, направи още няколко крачки към господаря си. Когато се докоснаха и Еди почувства топлината на Мани, котаракът замърка. Еди вдигна свободната си, но наранена ръка, потупа леко котарака. Той се погали в него… Беше меко. Беше приятно. Мани понечи да си отиде… Еди нямаше време за размисъл.

Хвана котарака за врата. Стисна го с всичка сила. Мани се бореше, Еди го притисна между краката си, животното се мъчеше да се освободи. Пръстите около врата. Стискаше с все сила. Мани изпадна в паника. Съскаше и дереше ръката на Еди. Виеше умолително, за да накара Еди да престане, извиваше се, дереше, бореше се за живота си… Еди затвори очи. Събра смелост, изви врата на животното, чу се изхрущяване.

Котката не помръдваше. Тялото се отпусна, все още топло…

Кръвта на Еди изтичаше, секундите до загубата на съзнание и смъртта минаваха бързо. Нямаше време за колебание. Той нави опашката на котарака около дланта си, притисна главата на Мани между краката си. Задърпа с последните си капки сила. Отначало не стана нищо. Еди дръпна по-силно. Нещо се строши във врата на Мани. Опашката и част от козината се отделиха от тялото.

Кожухът в ръката му беше топъл, мек и крехък. Достатъчно дълъг за целта. Той се надигна на немощните си крака, които едва го държаха, хвана се за веригата, която висеше от тавана. Нави котешката кожа около ръката си, точно където кървеше най-силно, хвана опашката на Мани със зъби… и дръпна с все сила. Кървенето спря. Той направи още един стегнат възел около ръката си. После се строполи. Увисна на веригата. Нямаше сила за нищо повече…

Еди гледаше одраното тяло, което доскоро принадлежеше на неговия котарак. Силата на Еди беше разкъсала сънната артерия на Мани. Кръвта още течеше от трупа на животното. Единствено инстинктът за оцеляване водеше Еди, когато той се протегна, притисна артерията на котката към лицето си и засмука кръвта. По-рядка от човешката… но все пак кръв.

Той се огледа — празен и разкъсан от ударите с ножа. С котешка кръв около устата… И Мани в краката му…

Еди заплака. Тресеше се. Плачът заля всичко.

Влакът се плъзгаше по релсите. Вечерното слънце вдигаше златистозелена мараня. Огряваше вагона, огряваше нея.

Качила крака на отсрещната седалка, Каролине преглеждаше лични имейли и есемеси.

Еди Буман й беше писал вчера, три пъти; тя прати всичко в кошчето. Беше пратил и файл. Тя понечи да изтрие и него. Но за миг се поколеба. Решението да трие всичко от него се сблъска с любопитството. Файл — това вече е друго нещо…

Каролине отвори съобщението. Отвори се снимка. Не беше ясна. Много хора на някаква улица. Тя се вгледа, предположи, че е правена на „Библиотексгатан“, позна по общата атмосфера и витрините на магазините…

Еди беше добавил и текст. Тя се срещна с прокурор и Т. Я. днес.

Тя можеше да е само една — Софи Бринкман. Каролине я погледна. Беше вдясно на снимката, малко над златната рамка, отразена във витрина, в профил. Еди я беше снимал отдалеч. Каролине увеличи. Софи Бринкман се размаза.

Обзе я любопитство. Забрави яда си към Еди. Замениха го въпросите. Какво правеше Софи тук, в Стокхолм? И с Томи? И прокурор? Не така беше описал ситуацията Еди, точно обратното.

Каролине намери мейлите от Еди, които беше изтрила. Съобщенията бяха кратки и сбити. Едно привлече интереса й. Еди беше писал, че Хектор бил заловен от полицията някъде извън Швеция. Томи говорил на английски по телефона…

Някой стоеше до нея. Каролине вдигна очи. Нисичката кондукторка гледаше неодобрително обувките на Каролине върху отсрещната седалка.

— Извинете — смути се Каролине, свали си краката, показа билета.

— Няма страшно — сви рамене кондукторката и си отиде.

Каролине пак се загледа в телефона си, в снимката на Софи на „Библиотексгатан“… Набра номера на Еди. Нямаше сигнал. Телефонът му беше изключен… Мъртъв.

У дома, на кухненската маса, на компютъра си, Каролине се зае да рови и търси по каналите, до които имаше достъп чрез сървърите на вестника. Нищо. Никакъв Хектор Гусман, никаква Софи Бринкман. Обади се в ареста, отказаха да отговарят на въпроси. Обади се в полицията.