Александр Содерберг - Добрият вълк

След като зави надясно по „Васагатан“, Еди отново се почувства в известна безопасност. Таксито й беше пред него, през четири коли. Точно колкото трябва.

Пак погледна в огледалото. Провери за Томи, след това отново насочи очи напред. Стоповете светеха като стена пред него. Еди натисна рязко спирачките, политна напред, но коланът го спря. Колона от автомобили. Задръстване чак до Централна гара. Не помръдваха. По дяволите…

Нивото на стрес пак се вдигна, Еди се заозърта. Чувстваше се на показ. Като ранена антилопа в саваната. Само че, успокои се Еди, Томи беше дошъл с такси, вероятно щеше така и да си отиде, при това в обратна посока, към полицейското управление на Кунгсхолмен.

Двете ръце на волана, дълбока въздишка. Колоната бавно се размърда.

Няма страшно…

Томи вървеше надолу, после надясно по „Васагатан“ към „Сентрален“. Нещо напред привлече вниманието. Не би трябвало, беше обичайна гледка, „Волво“… В този град имаше милион такива коли, както трабантите в някогашния Източен Берлин. Част от тези автомобили принадлежеше на Криминална полиция. Бяха наредени в редица в подземието на управлението, безлични и обикновени, за да се вписват, да не привличат внимание. Това, което ги отличаваше от семейните автомобили, с които водиш децата на футбол и танци, беше, че обикновено бяха измити, имаха големи фарове отпред, даже и сини светлини зад стъклото, понеже колегите понякога ги използваха като цивилни полицейски коли, за да гонят нарушители по магистралите.

Томи винаги ги забелязваше, привличаха го, откриваше ги. Просто навик…

И сега една такава беше попаднала в задръстването. Във всеки случай цветът й беше от техните. Томи се спря. Не можеше да види светлините, нито някакви отличителни белези. Но беше измита и блестеше на лятното слънце… И зад волана седеше доста широкоплещест мъж, като че ли с бръсната глава. От това разстояние Томи не можеше да различи нищо повече. Параноичният будилник в него зазвъня. Проверявай всичко… Можеше да е Еди. А на Еди не му беше мястото тук, не сега. Не, когато Томи се срещаше със Софи Бринкман…

Мина такси, Томи го спря, седна отзад. Шофьорът беше тръгнал да обядва.

— Не ми пука — изръмжа Томи и показа полицейската си карта.

Застана в средата на седалката, за да вижда по-добре.

— Аз ще ти показвам пътя — каза Томи на шофьора.

Наведе се напред, облегна ръце на двете предни седалки и се взря във волвото. Колоната се раздвижи. Поеха бавно напред, наляво при „Тегелбакен“, напред по „Фредсгатан“ и кръговото на „Густав Адолфс торг“, нагоре по „Рейерингсгатан“, надясно по „Хамнгатан“. Там пак се забавиха, движението беше натоварено. Томи видя как полицейското волво паркира напряко при входа на парка „Берцелиус“ и хотел „Бернс“.

— Отбий — нареди Томи на шофьора.

Някой слезе от волвото. Трийсетина годишно момче, късо подстригано, широкоплещесто…

Томи видя през прозореца на таксито как Еди Буман изчаква движението да се поразреди, пресича „Хамнгатан“ и излиза на „Нормалмсторг“. Томи отвори вратата, стъпи на улицата, заоглежда площада. Вдигна се на пръсти. Не помогна.

— Отивам да обядвам — повтори шофьорът.

— Млъквай — изсъска Томи и се подпря на отворената врата, за да се вдигне по-нависоко.

Сега вече виждаше добре. Забеляза Софи Бринкман. Беше в далечния край, вървеше към „Библиотексгатан“. Еди си проправяше път към нея, без да се крие.

Опасенията на Томи се потвърдиха…

Проклет предател… Проклет Брут… Проклет Юда…

Проклетият шибан Еди Буман.

„Библиотексгатан“ е пешеходна улица. Софи спря пред една витрина, смаяна от нескопосността му. Той препускаше подире й, без дори да се опитва да се поприкрие. А по този начин й беше почти невъзможно да му се измъкне. Еди Буман… Майлс беше казал, че така му е името.

Тя продължи напред, той поддържаше дистанция от двайсетина метра. Софи зави надясно, пресече „Бирйер Ярлсгатан“ и се скри в метростанцията, смеси се с множеството, слезе с ескалатора до перона. Софи чакаше влакчето и се озърташе. Той стоеше недалеч и я гледаше. Тя се мъчеше да разбере мотивите му. Може би изобщо нямаше такива. Мотрисата пристигна с бучене и спря със скърцащи спирачки. Вратите се отвориха. Тя се качи и се настани на седалка, обърната назад към вагоните.

Звънна камбанка, женски глас съобщи по високоговорителя, че вратите се затварят. Влакът се разтресе и набра скорост през тунела. Йенс изникна от нищото и седна до нея.