Александр Содерберг - Добрият вълк

— Ужасно е наивна — продължи Шерщин. — Люшка се между глупост и суетност, между страх и паника.

— Сега разбираш защо изисках определени условия за това разследване — излъга Томи.

— Дали ще издържи до края? — усъмни се Шерщин.

— Трябва да й угодим. Това е единственият начин. Иначе ще се заинати. Ще унищожи всичко — заключи той.

— Как вписахте Гусман? — промени темата Шерщин.

— Под моминското име на майка му, шведка е, Пия Ландгрен. Малкото име го писах Ектор, без „Х“-то. Престъплението е по Закона за имиграцията; задържан е под стража, в самостоятелна килия, та да е скрит от чужди погледи. Ти ще впишеш обвинението срещу него под същото име. Ще променим всичко в последния момент, когато бъде даден ход на делото. Ако в бъдеще някой попита, ще кажем, че американците са му объркали името при екстрадицията и грешката е останала… На никой няма да му дреме толкова, че да вземе да рови по-надълбоко.

— Тази работа не ми харесва — поклати глава тя.

Стигнаха до врата към нов коридор. Той я задържа, докато Шерщин мине.

— Не се тревожи. Не нарушаваме закона, не престъпваме границата. Разтегляме я, за да стане изпълнимо. Ставало е и преди, по други начини. Помогнахме на свидетеля, знаеш го.

Тя въздъхна, отвори уста, но Томи продължи:

— Кой му е адвокатът? На Хектор.

— Онзи от Сконе, Нилс Нилсон — отговори Шерщин.

— Оня едрият?

— Има ли друг?

— Като служебен или частен? — попита Томи.

— Служебен — отвърна Шерщин.

Служебен адвокат . Нещо зачовърка мозъка на Томи… Хектор Гусман нямаше ни най-малко намерение да се бори в съда. Не и със служебен адвокат, изключено. Значи, имаше друг план, друг път за бягство… Какъв? Твърди доказателства за невинност? Не, едва ли. Дали хората му възнамеряваха да го измъкнат от ареста, от съдебната палата, от затвора? Може би…

Носовият глас на Шерщин прекъсна размислите му:

— Томи?

— Да?

— Какво ще правим, ако тя провали работата? Ако ни прецака? Трябва ни план.

В тази история всички го имаха — план, път за бягство… той самият, вероятно и Хектор, тая вещица до него… но най-вече Софи Бринкман. И тя беше победила отново. Томи остана впечатлен от представлението й, от сценката. Персонажът, който изигра по време на срещата, бе силно застъпен в живота. Томи и Шерщин се бяха натъквали на такива хора безброй пъти, в различни форми, от различни класи, и мъже, и жени. Лабилните, двуличните, фалшиво самоуверените, свикналите да се разпореждат. Тези, които искаха да стане тяхното, без дори да знаят защо. Винаги се намираше по някой такъв да провали разследването. И Софи Бринкман знаеше това; някак. Знаеше точно как да изиграе ролята. Изпълнението беше първокласно.

— Затова се подсигуряваме по този начин. Държим в тайна обвинението срещу Хектор, подмазваме се на Софи, докато даде показания… Всичко ще се нареди, Шерщин, успокой се.

Томи съжали на мига. Да казваш на Шерщин Андершон да се успокои, беше строго забранено. За нея безброй думи и изрази, изречени от мъж, звучаха унизително… Успокой се беше сред тях. Томи знаеше, че ще си плати, при това в близките минути.

Тя спря пред асансьора. Изгледа го; насмешливата усмивчица — също толкова симпатична, колкото всеки друг път.

— Окей, в такъв случай ще дадем на мадам Бринкман каквото иска — кимна Шерщин. — Може да се уреди; ще бъде трудно и ще трябва да използвам авторитета си. Ще рикошира негативно върху мен. Цената е висока, затова искам от теб двойна печалба в замяна. Да знаеш.

Вратата на асансьора се отвори. Шерщин се качи, обърна се към него:

— И още нещо, Томи.

— Да?

— Никак не ме впечатли на срещата преди малко. Даже се представи зле…

Ето го отмъщението…

Тя се изсмя високо и после се вторачи с празен поглед в него, докато вратата се затваряше.

Томи остана на място. Онова необяснимо желание го обхвана отново. Та той мразеше тая вещица.

Томи слезе по стълбите, излезе под слънцето, затърси свободно такси. Нямаше. Пое си няколко пъти дъх в топлия летен въздух; небето беше синьо. Реши да отиде пеш до „Сентрален“. Оттам да хване метрото — щеше да стигне по-бързо.

Хормоните на стреса бушуваха у Еди Буман, когато Софи и адвокатът й излязоха от сградата. За момент той щеше да бъде напълно открит за погледа на Томи, който всеки момент можеше да се покаже иззад вратите.

Еди несвързано зашепна молитви и потегли след таксито на Софи. За миг не отклоняваше очи от огледалото за обратно виждане… Нямаше и следа от Томи.