Александр Содерберг - Добрият вълк

Майлс… Ингмаршон.

Томи се вторачи… Томи се изсмя.

Пипна мръсника.

Избухна в смях. Беше пипнал този гаден мръсен мръсник.

Противната снобарка оживя пред очите й в огледалото. Софи се намираше в пробната на един търговски център южно от Стокхолм. Беше купила гримове, бижута и дрехи, прекара час във фризьорския салон. Сега довършваше последната фаза на преобразяването. Целта не беше да се направи на някого другиго. Целта беше да повлияе на отношението, на преценката на хората. Превърна се в жена, която не може да се справя сама, но се преструва, че може.

Бежови панталони, бяла блуза, нелепо много грим около очите, изкуствен тен на лицето. Бижутата бяха големи, смесица от златни и сребърни, безкрайно безвкусни. Косата — бухнала и напръскана с какви ли не спрейове. Миришеше на ежедневен, скъп и смешен парфюм.

Йенс и Лотар чакаха в колата.

Погледнаха развеселено новия й облик.

— Добре изглеждаш — подхвърли Йенс доволно.

— Не е вярно — изръмжа Софи.

Продължиха на север.

Когато следобед навлязоха в Стокхолм, слънцето грееше безмилостно. Тя слезе пред Централна гара на „Васагатан“.

— Успех — пожелаха й Йенс и Лотар и бързо потеглиха.

Той пристигна с такси след пет минути — адвокат Тумас Русенгрен. Софи седна на задната седалка.

— Едва ви познах, Софи — отбеляза той.

— Получихте ли парите?

Той кимна. Таксито тръгна по „Васагатан“.

— Стигнаха ли?

— Даже останаха — отвърна той.

— Значи, няма да имате нищо против да водите защитата? — уточни тя.

— Може и да имам. Но на вас няма да ви се отрази — отговори той. — По телефона ми казахте, че сте говорили с Томи Янсон, че сега ще се срещнем с него и с прокурора. За какво става дума?

— Хектор Гусман. Избяга от Швеция миналата година след престрелка в един ресторант във „Васастан“.

— Помня историята — кимна Тумас. — Къде е Гусман в момента?

— В ареста.

— Тук, в града?

— Да…

— А вие сте свидетел, така ли да разбирам?

Софи кимна.

— А показанията ви? Решаващи ли са?

— Да.

Тумас се замисли.

— И срещата днес е с тази цел?

— Да, поне за тях двамата.

— А за вас?

— Трябва да запазя анонимност през целия процес. И Хектор Гусман трябва да влезе в затвора за много дълго време.

— Първата част е деликатна. Втората се основава изцяло на това, което можете да предложите като ключов свидетел.

— Първата част? — попита тя.

— В тази страна няма такова нещо като анонимност, не и юридически, за жалост.

— Ще намерим начин — възрази Софи.

Таксито си проправяше път през следобедните задръствания, сви наляво към „Кунгсбрун“.

— Ще се държа идиотски.

— Моля?

— И лабилно. Искам да притесня прокурора.

Тя го погледна в очите.

— Трябва да получа каквото искам.

Шерщин и Томи, Софи и Тумас се поздравиха с учтиво ръкостискане, както беше прието.

Шерщин Андершон се спря, сложила пръст върху устните си и вторачена в масата в конферентната зала излишно дълго, като се преструваше, че размишлява над нещо.

— Предлагам да седнем в средата, ти и аз от едната страна, Томи. Вие двамата срещу нас… Става ли? — попита тя и се настани, без да дочака отговор.

Софи изучаваше Шерщин Андершон. Тази жена се разпореждаше с всички. Все едно нарежданията й задължаваха всички останали, предупреждаваха ги дори да не си помислят да й казват какво да прави. Иначе щеше да им се стъжни…

Прокурорката Шерщин сложи ръце на масата; фалшива усмивка, мек глас:

— Първо искам да отбележа, че на една жена е нужна голяма смелост, за да постъпи така. Нали знаете, че сте смела, Софи?

На всичкото отгоре дрънкаше и нелепици…

Софи се направи на смутена.

— Благодаря — прошепна.

— Прочетох доклада от предварителното разследване, Софи. Да станете свидетел на такова нещо… Неприятно.

Софи сведе очи.

— Какво се случи след „Трастен“? Къде отидохте? — продължи Шерщин.

Софи си пое дъх с леко притреперване. Облегна на масата накичените си с пръстени и гривни ръце.

— Страхувах се, не смеех да се покажа, избягах със сина си и няколко месеца се крихме в Кипър. — Гласът на Софи беше тънък, писклив, с фалшива аристократична нотка. — Живяхме там, криехме се. Не знаех в какво съм се забъркала…

Тя преглътна, за да покаже колко е притеснена. Шерщин я разбра и кимна окуражително, за да й вдъхне смелост.

— С кого разговаряхте? Все с някого трябва да сте говорили?