Александр Содерберг - Добрият вълк

— По-малко от сто метра.

— И не можем да го изведем преди това?

— Не, от ареста до общината има тунел. Ще го прекарат оттам. Невъзможно е да се вмъкнем. Твърде добре го пазят.

— Разумно ли е? — усъмни се Арон.

— Зависи какво разбираш под разумно — сви рамене Лешек.

— Това е полицейски град. Полицейското управление е зад ъгъла, арестът, прокуратурата. Точно в този квартал има един милион ченгета.

— Той е тук. Нямаме избор — отвърна Лешек.

Сградата. Голяма, стара, заплашителна.

— Какво ни очаква вътре? Веднага след като влезем? — обади се Кинг от задната седалка.

— Проверка с металдетектор. Пазачи от частна фирма. Може би и някой и друг полицай… ако нямаме късмет.

— А ако имаме късмет? — попита финландецът.

— Един пазач, малко случайни хора, просто влизаме.

Лешек запали двигателя, подкара колата и я прибра в гаража на „Амарантен“. Взеха асансьора до последния етаж.

Двете стаи бяха свързани, разделяше ги една врата.

Арон застана до прозореца, погледна към сградата на съда.

— Искаш аз да съм тук, доколкото разбирам?

— Да — кимна Лешек и подаде на Арон телескопичен мерник.

Арон го насочи към входа на съда.

— С какво ще разполагам?

— Карабина със заглушител и дозвукови муниции.

Арон разгледа през мерника района около входа, тротоара.

— Отвън ще има един или два полицейски автомобила. Може би и някой на пост на входа — продължи Лешек.

Подаде на Арон няколко листа.

— Изработих план — каза му.

Арон разгледа страниците.

— Автобус? — учуди се.

— След колите за бягството — обясни Лешек.

— Изглежда рисковано.

— Рисковано е.

Слънцето най-сетне беше залязло и наближаваше полунощ, когато Арон Гайслер и Леви Ханула напуснаха хотелската стая и излязоха да се разходят из квартала, за да обсъдят стратегията и да проверят пътищата за бягство според плана на Лешек. Озоваха се пред грамадната стара сграда на общината, където щеше да се гледа делото срещу Хектор.

Арон вдигна очи към кулата в центъра на зданието.

— Ако всичко отиде по дяволите — проговори той, — аз нямам намерение да потъна заедно с останалите… Ще продължа напред, ще спася каквото може да се спаси. Ще поема властта и ще ръководя всичко, както аз сметна за добре.

— Ако всичко отиде по дяволите, с теб ще действаме заедно — кимна Леви.

— Когато отиде по дяволите — поправи го Арон.

Поеха обратно към хотела. Музиката от близкия бар ехтеше в лятната вечер.

— Какво мислиш за братята? — продължи Арон.

— Обичат да стрелят, луди са за пари и са слабоумни — заяви финландецът.

— Погрижи се да са близо до нас. Ако ни потрябва помощта им.

Томи готвеше на кухненския плот, moules marinières . Хлябът се топлеше във фурната.

Той проверяваше записите от камерите в Прага през телефона си, докато запържваше лук и чесън в тигана. Миришеше на френско и изискано. Картината на дисплея беше все така еднообразна. Минувачи по улицата, рядко някой влизаше или излизаше от посолството.

Томи почукваше мидите по плота, хвърляше развалените.

От време на време някой минаваше през по-малкия вход на посолството. Томи беше започнал да запомня служителите… По някой и друг турист, нищо интересно.

Той сипа мидите в тигана, наля бяло вино и сметана. Разнесе се нов аромат, по-тежък, по-плътен, по-топъл.

Ръцете под кранчето; Томи се изми старателно.

Разхождащи се хора минаваха през дисплея.

Той извади хляба от фурната. Сипа ястието в дълбока чиния. Отнесе я на масата, взе и телефона. Докато се хранеше, не сваляше очи от записите. Започваше да нервничи. Нещата се развиваха твърде бавно. Забърза картината. Така движенията на хората изглеждаха като във филмите на Чарли Чаплин. Натискаше пауза всеки път, когато някой влезеше или излезеше от посолството…

Мидите бяха вкусни, посоли ги допълнително. Късаше лакомо парчета хляб.

Един човек излезе от по-малката врата… мъж. Томи не го беше видял да влиза. Натисна пауза, върна назад. Мъжът носеше риза и джинси… слаб, доста висок… изглеждаше като стара холивудска звезда от времето, когато пушенето минаваше за секси.

Томи се взря в мъжа, замръзнал насред движението.

Камерата не разкриваше никакви подробности, но сърцето на Томи заби по-бързо.

Той пусна другия запис, от втората камера, тази с увеличението. Провери часа от първата. Превъртя до същия момент на другия запис, близкия. Паузира. Лицето, което се показа, му беше добре известно. Острите черти, тъмната коса…