Александр Содерберг - Добрият вълк

Софи поклати глава, очите й бяха ококорени.

— Не, не смеех.

— Семейство, приятели, роднини?

— Де да можех…

Шерщин чакаше.

— Значи с никого?

— С никого.

Прокурорката кимна.

— Освен с Томи — заяви Софи. — Той беше много отзивчив и състрадателен.

Софи се усмихна на Томи, той се опита да отвърне на усмивката й.

— Да, да, Томи е чудесен — прекъсна я Шерщин.

— Какво се очаква от мен на делото? — попита Софи и изгледа уплашено Шерщин и Томи.

— Не се тревожете — успокои я Шерщин. — Ще ви помогнем още сега. Аз ще ви направлявам през целия процес. Само трябва тихо и спокойно да ни разкажете какво сте видели в „Трастен“. Какво е направил Хектор Гусман. Ще задавам лесни въпроси… Никой няма да може да ви нарани по никакъв начин…

Софи изглеждаше уплашена и нерешителна.

— Но Томи, ти обеща…

Томи не я разбра. Шерщин погледна първо Томи, после Софи.

— Какво е обещал Томи? — поиска да знае.

— Програмата за защита на свидетели… анонимност… обеща да уреди всичко. Да ме защити.

— Едно по едно — отвърна Шерщин. — Разбира се, не бива да се чувствате…

— Уплашена съм до смърт — избухна Софи. — Трябва да ми помогнете, иначе се махам оттук. — Софи се обърна към адвоката си. — Нали, Тумас, нали можем да си вървим?

— Можем да излезем от тази стая в момента, в който пожелаете, Софи — увери я Тумас спокойно.

Шерщин вдигна длани.

— Моля ви, всички се успокойте, никой никъде няма да ходи… Ще уредим защита, Софи. Но не знам какво разбирате под анонимност…

— Не мога да се покажа там, пред него, той не бива никога да научава, че аз съм свидетелят — изхленчи Софи.

Звучеше истерично. Атмосферата в стаята беше напрегната, под повърхността кипеше отчаяна, нервна енергия.

— Тумас, ваша работа е да осведомите клиента си кое е възможно и кое не — изсъска Шерщин.

— Моят клиент има пълно право да каже каквото пожелае.

Патова ситуация. Неловки погледи.

— Искам анонимност — повтори Софи. — Томи каза, че може.

Този път Шерщин се поколеба, въздъхна.

— Не знам какво е казал Томи, но за съжаление, не става така. Колкото и да ни се иска да дадем подобна защита на някои от свидетелите… не можем, чисто юридически. Така е при демокрацията. — Шерщин сякаш обясняваше на дете.

— Ама Томи… ти обеща! Какъв е смисълът от защита на свидетеля, като не съм защитена? — изхълца Софи и затвърди впечатлението, че Шерщин наистина се обръща към дете.

Шерщин се завъртя към Томи. Не можеше да скрие, че е извадена от кожата си.

— Какво точно си казал? — попита ядно.

Томи не отговори. Само я изгледа сърдито.

— Че има начин — обади се Софи. — Че ще получа и свидетелска защита, и анонимност по време на делото. Сигурно има начин?

Софи реши да се направи на пълна глупачка.

— Какъв например? — попита Шерщин.

— Ще свидетелствам по телефона.

— Трябва да присъствате на място.

— Ще седя в отделно помещение. Ще ми промените гласа…

— Нямаме такава практика — прекъсна я Шерщин.

— Ще кажете, че микрофонът е развален — предложи Софи.

Шерщин се замисли.

— Трябва да съобщим коя сте… при обявяването на присъдата.

— Ще си сменя името преди делото — заяви тя.

Прокурор, полицай и адвокат се спогледаха.

Еди не спазваше определена тактика при следенето на Томи Янсон. Правеше го, когато му паднеше. Днес беше взел от гаража на полицията една от служебните коли. Безлично, току-що измито и лъскаво V70 проследи Томи, който отиде с такси до „Кунгсбрун“. Само по себе си нищо необичайно — прокуратурата имаше офиси там. Еди направи обратен завой малко по-нататък и насочи колата към центъра, за да иде да си вземе кафе.

Мина покрай входа, в който преди малко беше влязъл Томи. Друго такси спря пред сградата. Еди хвърли един поглед към него. Позна жената на задната седалка, макар да не изглеждаше както я беше виждал преди; сега приличаше на друг човек. Все едно беше дегизирана… Софи Бринкман.

Еди продължи напред, намали скоростта, погледна в огледалото за обратно виждане как Софи и някакъв мъж слизат от таксито. Томи щеше да се среща със Софи Бринкман? Във всеки случай едва ли щеше да я убие насред прокуратурата, поне в това Еди можеше да бъде сигурен…

Долу при „Васагатан“ пак обърна и се върна по същия път, намери свободно място, паркира и зачака.

Томи и Шерщин вървяха по коридора на апелативния съд.

— Да не би да е родена със сребърна лъжичка в устата? — изсъска Шерщин.

— Меко казано — въздъхна той.