Александр Содерберг - Добрият вълк

— Нямаме ДНК на Хектор Гусман — продължи той. — Нямаме отпечатъци. Щом ги вземем и сравним със събраното от „Трастен“, картинката може да се промени.

— А ако не? — попита тя.

В небето бръмчеше самолет. Томи вдигна очи, не го видя.

— Може би има свидетел — рече.

Тя вече показваше искрен интерес.

— Какъв свидетел?

— Свидетел от ресторанта, от „Трастен“.

— Кой?

Томи пак погледна жалкото басейнче.

— Откога го имаш? — посочи той с палец.

— Остави басейна, кажи за свидетеля.

— Точно сега свидетелят не е на разположение. Крие се.

— Странни работи приказваш, Томи.

Томи се поизправи на стола. Почеса си ухото, сбърчи чело притеснено и се престори, че размишлява.

— Шерщин, това е най-голямата каша в цялата ми кариера. „Трастен“, Гусман и цялата тая гадост.

Томи сви устни, после продължи:

— Гунила направи каквото можа, но всичко отиде по дяволите. Тя умря, аз поех разследването… Но и аз не можах да го вкарам в релси.

Той вдигна очи към нея.

— Срам ме е, Шерщин. По няколко причини. Първо като полицай, но също и като приятел и колега на Гунила Страндберг… Да не мога да завърша започнатото от нея!

Шерщин се усмихваше неразбиращо.

Томи продължи:

— А сега Хектор Гусман идва насам. Ако този път допусна и най-малка грешка, ако съм непредпазлив или…

— Само че аз съм прокурор — прекъсна го тя с твърде висок глас. — Ние работим заедно, Томи! Забравил ли си?

Кучето се погали в краката му.

— Не, не съм. Но трябва да свърша това по моя си начин. Не можем да си позволим провал.

Тя го изгледа.

— Защо ли не ти вярвам? — промърмори.

Териерът залая по нещо невидимо. Шерщин не му обърна внимание.

— Свидетелят — настоя тя. — Кой е?

Кучето лаеше пискливо по посока на градината. Томи присви очи, мразеше високи шумове.

— Има време — отвърна. — Ако всичко мине както искам, на процеса свидетелят ще бъде последният пирон в ковчега на Гусман… Победата ще е твоя. Ще постигнеш съкрушителна победа, стига да искаш.

Кучето вече ги заглушаваше. Лаят беше висок и силен, приличаше на кратки оглушителни писъци.

— Няма ли да накараш кучето да млъкне? — изсъска той.

Тя се вкамени.

— Моля? — Внезапна ярост в очите й. Тя я потисна. Умееше го. Но яростта си остана, точно под повърхността, подклаждаше се от факта, че той й даваше нареждания.

— Изплюй камъчето, човече! — продължи тя остро и високо.

Усети, че тонът й е обиден, и леко се засмя без причина.

Томи мразеше луди жени. Мразеше онази тяхна невротична и неовладяна зона на здрача. Онази, която не можеш да разбереш. Която унищожава всичко. Която е в сърцето на всички гадости в цялата вселена. Плашеше го. Понеже не му оставяше никаква надежда. Нямаше с какво да й противостои. Равновесието се губеше. Оставаше му само да си отиде. Да зареже… Само че не можеше, не и сега.

Териерът продължи да лае. Томи се овладя, стегна се, повиши глас:

— Другият вариант е да разчитаме на технически доказателства. Третият вариант…

Той замълча, изгледа ядно кучето, за да покаже на Шерщин, че трябва да направи нещо. Моля те, укроти кучето, прибери го в къщата и затвори вратата… махни го. Удави го в басейна.

Шерщин обаче просто чакаше търпеливо той да продължи.

— При третия вариант с нас е свършено. Гусман си тръгва като свободен човек…

— А ние не искаме това — каза тя спокойно, напълно невъзмутима, съвсем променена след изблика си отпреди малко.

Томи пак повиши глас. Мъчеше се да надвика кучешкия лай.

— Погледнат от друг ъгъл — продължи той, — случаят Гусман може да се окаже трамплин.

Кучето вече го докара до фалцет. Беше смъртно уплашено от нещо. Шерщин се взря в Томи дълго, докато той се почувства неудобно, после свирна кратко два пъти. Териерът незабавно млъкна и отиде да легне в краката й… Настъпи пълна тишина. Шерщин се усмихна на Томи.

Мръсна кучка , помисли си той.

Идваше му да убие и нея, и псето, тук и сега.

— Мислиш ли, че имам невъзпитано куче? — попита тя меко.

Томи зяпна. Емоциите му бяха в пълен хаос.

— Мислиш ли, че имам невъзпитан съпруг? — Тя посочи към къщата, където се беше прибрал Якоб.

Той съумя да се усмихне, поклати глава.

— Не, Шерщин, не мисля.

— Никой не може да ми казва какво да правя. — Тя не звучеше нито строго, нито ядосано, просто съобщаваше факти.

Нещо се случи, когато той я погледна. Почувства, за първи път от дълго време насам, подтик, желание, похот. Томи искаше да я притисне. Да доминира… да възстанови равновесието.