Александр Содерберг - Добрият вълк

Йенс до леглото. Очите й срещнаха неговите.

— Не можем повече да си играем с живота на това момче — проговори тя.

И тогава започна треперенето. Цялата психическа сила, която беше призовала, за да се справи, сега се пропука. Треперенето започна от ръцете. Тя ги стисна, не знаеше какво да прави.

Йенс приближи и я прегърна. Говореше й мило, че е спасила Лотар, че е невероятна… Но това не беше утеха. Искаше й се той да й каже нещо неодобрително, нещо обидно. За да може да му изкрещи да си затваря устата и да върви по дяволите…

— Благодаря ти — прошепна само.

Прокурор Шерщин Андершон живееше в отвратителна къща от силикатни тухли в Енебюберг.

Томи тръгна по каменната пътека към входа. Преди няколко години също беше минал по нея, само че с букет цветя за петдесетия й рожден ден. Мъжът й беше хомосексуален мухльо, който обикаляше наоколо в тясно сакце, сервираше хапки и се усмихваше особено.

Звънецът на пътната врата прозвуча в три тона през пращящ микрофон зад тежката дървена врата.

Прокурор Шерщин Андершон се усмихна широко, като отвори; червени устни, твърде много грим.

— Томи — поздрави тя и го покани.

Прекосиха каменния под в антрето. Тракане от високите й токчета, които носеше винаги. Беше ниска.

Томи се огледа. Две порцеланови котки, пума и ягуар, в естествен размер стояха на пост до стълбището към горния етаж. Навсякъде изобилстваше от фалшиво злато. Картините по стените бяха инфантилни. Невероятна безвкусица.

Отнякъде дотърча противен бял териер.

— Това е моето бебче. Казва се Баубау. — Шерщин Андершон звучеше грубо, говореше твърде високо.

— Колко е сладко — отбеляза Томи неубедително и изгледа дребната твар, която се мотаеше в краката му с мръсния си задник.

— Да седнем навън? — предложи тя и без да дочака отговор, излезе през балконската врата.

Озоваха се на дървена площадка, от последния път насам явно беше сложила и басейн. Малък, евтин и ненужен. Като локва, пльосната сред дъските в единия ъгъл.

Томи и Шерщин седнаха един срещу друг край масата.

— Построила си си басейн? — подхвърли той.

— Да — отговори тя, без да навлиза в подробности.

Мъжът й се появи с поднос в ръка.

— Познаваш Якоб?

— Разбира се — кимна Томи. — Здравей.

— Здрасти, здрасти — обади се Якоб с тънък и хрисим гласец.

Беше си вдигнал бежовите панталони прекалено нагоре. Току-що изгладена раирана риза. Той беше от онези хомосексуални мъже, които не бяха хомосексуалисти, Томи просто не го разбираше. Но това беше положението. Като онзи по телевизията, когото обичаше да гледа всяка Коледа, и той беше такъв. Педал, отдалеч си личеше, но уж не. Беше женен с деца… като този тук. Дали пък жените им не бяха лесбийки? Или си имаха някаква уговорка? Томи нищо не разбираше.

Якоб нареди чаши и постави кана с нещо за пиене на масата.

— Достатъчно. Браво, Якоб — каза тя на мъжа си, все едно е дете. И той отговори по същия начин:

— Благодаря!

И се оттегли.

Тя се загледа след него, после се обърна към Томи:

— Поиска да се срещнем тук.

— Така е по-приятно — отвърна той празнословно.

Шерщин Андершон се усмихна, но очите й останаха студени. Наля лимонада от каната.

— Не е — отвърна тя. — За какво дойде, Томи?

Тя остави каната. Дотук с фалшивата любезност. В тона й се усещаше нескрита агресия. Това беше нормалното й състояние. Томи беше работил с нея дълги години, Шерщин беше отракана и винаги оставяше горчив вкус след себе си. В прокуратурата беше известна като ужасен шеф. Държеше се като кралица, настроенията й непрекъснато се меняха, тормозеше колегите си. Повечето й подчинени рано или късно се поболяваха, някои изпадаха в пълно изтощение, други се опитваха да се преместят, търсеха друга работа. Тя беше кариеристка, егоистка, все искаше нещо, никога не беше доволна… нямаше насита. Това знаеше Томи за нея. На това разчиташе и в момента.

— Хектор Гусман идва към Швеция — започна той. — Екстрадиран от САЩ.

Тя се изненада искрено.

— Хектор Гусман?

Той не отговори.

— Разправяй — подкани го.

— Арестуван е в Маями, не знам по каква причина. Тукашното разследване за убийство е с приоритет, затова ни го пращат.

— С какво разполагаш? — попита тя.

— С нищо ново. Неясноти около убийствата в „Трастен“, неясноти около неговото участие.

— Което значи?

Малкият териер се галеше в краката му. Томи го изгледа. Уплашен и недоволен — това му беше в характера.