Александр Содерберг - Добрият вълк

— Групата, създадена от Гунила Страндберг, е била експериментален проект. Радвали са се на привилегии, работели в малък екип срещу организираната престъпност. Движели се по ръба и поемали рискове. Освен всичко друго, разследвали няколко югославяни, един шведски финансист и Хектор Гусман.

— Стигнало ли се е до обвинение?

— Не — отвърна тя.

— Значи е възможно да са били корумпирани, да са присвоявали пари?

— Може би.

— И половината екип е измрял?

— Да. И вечерните вестници са се разровили. Но не открили нищо, нямало нищо необичайно… освен че толкова народ умрял, разбира се. Но за всеки смъртен случай си имало обяснение…

Тя остави листовете на пода до себе си.

— Сори, Еди Буман, няма какво да изровим оттук.

— Свърза ли всичко това с Томи Янсон?

— Томи Янсон бил началник на Гунила Страндберг… Нищо повече.

— И ако тя наистина е крадяла пари, ако е била корумпирана? — настоя Еди.

— Тогава трябва да търсим в съвсем друга посока, ще отнеме много време. Ако открием нещо, ще открием и връзка с Томи Янсон. А това ще отнеме цяла вечност.

В далечината свистеше влак.

— Това, което чух, не стига ли? — попита той.

— Разбира се, че не.

— Защо?

— Защото не.

— Това не е отговор.

— Напротив, Еди, отговор е.

— Не е достатъчно — не се даваше той. — Би трябвало да можеш да го използваш по някакъв начин. Като основа, над която да надграждаш. Да конструираш историята…

Каролине наведе глава, погледна надолу и заговори:

— Баща ми все повтаряше: „недей да хленчиш, поеми отговорност, бъди честна, не се дръж истерично, сравнявай цените, когато пазаруваш, и не ставай като майка си…“. Нещо такова. След което се премести във Франция с новата си жена. Оттогава минаха двайсет и пет години. Зад резкия му тон и груба представа за света, заедно с изкривеното му и наивно убеждение, че по-голямата част от човечеството мисли като него… подсъзнателно, той беше разумен. Разумът идваше от това, че беше искрен. И искреността му се дължеше на това, че той знаеше всичко за себе си. Или обратното… няма значение.

Каролине се обърна към Еди, погледна го, попита с поглед дали следи мисълта й. Той й кимна да продължи.

— Това себепознаване — продължи тя. — Тази способност в пълна степен да открие истината в себе си беше нещо, което той умееше да отрази и в другите хора и по този начин да ги разбере. Понякога повече, отколкото те разбираха себе си… Той твърдеше, че съществуват искрените и…. не неискрените , както би очаквал човек, а по-скоро неинтелигентните … Това бяха противоположностите в неговия свят.

Тя се замисли, продължи:

— Интелигентността, казваше той постоянно, е същото като искреността. Ако не съществува като здрава сила в душата на човек, не съществува и почти нищо друго, само обвивка, която се опитва да имитира онова, което вижда у другите.

Тя замълча. В стаята се възцари тишина.

— Тъй ли? — обади се Еди. В тона му като че ли имаше нотка на сарказъм. Лековат присмех от страна на някой, който смята, че е по-наясно с нещата от всички останали. Но Каролине не му обърна внимание.

— Станах журналист — продължи тя. — Започнах да пиша статии и доста бързо установих, че съм пропита с теориите на баща ми. За доброто и злото. Не можех да се преструвам, не можех да минавам напряко. Все едно истината се намираше в интервалите между думите, които пишех. Все едно действително беше там, все едно даваше на текста причина за съществуване, когато беше истинен. Когато беше наистина важен… И обратното, нямаше я, когато се плещеха глупости. Веднага ставаше грешен, дори неистинен.

Еди бавно започваше да схваща за какво говори тя.

— Не може да се избегне — приказваше Каролине. — Не може да се заобиколи. През годините разчитах измислиците на другите журналисти; веднага различавам истината от неистините, а в някои случаи и чистите лъжи. И ти го умееш, нали, Еди?

Той изръмжа едно да.

— Статията, която искаш да напиша… Все едно да създам фалшива истина, просто няма как. Не мога. Невероятно трудно е. Дори не знам как.

— Какво ти трябва?

— Трябва ми реалността. Трябва ми някой, който знае всичко. Трябва ми някой, който е участвал. Трябва ми Софи Бринкман — заключи Каролине.

— Но нея я няма.

— Не, няма я.

Това беше.

— Труден характер си — отбеляза Еди.

— В това няма нищо лошо — сви рамене тя.

И двамата размишляваха. Еди отвори уста да зададе въпрос, но тя го изпревари: