Александр Содерберг - Добрият вълк

Влезе един висок полицай, поколеба се за миг заради тишината в помещението, беше необичайна. Посочи Хектор и Соня, махна им да дойдат.

Поведе ги по един коридор.

— Няма да разкриваме нищо за себе си без адвокат — прошепна Хектор. — Ще се опитат да намерят противоречие в обясненията ни. Тук сме на почивка. Отговаряй кратко на лесните въпроси, на трудните не отговаряй изобщо — посъветва я той.

Полицаят ги отведе в приемната, но вместо да ги изпратят на разпит, излязоха на улицата при чакаща кола, черен джип с непозната за тях емблема на вратата. Качиха Хектор и Соня на задната седалка. Не им свалиха белезниците.

Вратата се затвори. Автомобилът потегли.

Цивилно облечен мъж на предната седалка се обърна към тях:

— Удобно ли ви е?

— Кой си ти? — попита Хектор.

— Казвам се Джо — отвърна мъжът.

— Откъде?

— От прокуратурата — отговори Джо.

Беше енергичен, едва ли не жизнерадостен.

— Къде отиваме? — поиска да знае Соня.

— В съда.

— Какво ще правим там? — продължи тя.

— Има време, сега се отпуснете, пътуването не е дълго.

Джо се обърна напред.

— Не знаете кои сме — проговори отново Соня.

Джо пак се завъртя към тях, усмихваше се.

— Напротив, Хектор Гусман и Соня Ализадех, знаем точно кои сте.

Софи разгледа контейнеровоза, закотвен на южния кей. Светеше като цял град в нощта. По размери беше чудовищен. Близо четиристотин метра дълъг, шейсет метра широк и натоварен с грамадни контейнери, плътно покриващи цялата палуба.

Вратата на колата се отвори, Йенс седна на мястото до шофьора.

— Няма време, не можем да се качим на борда по обичайния начин. Не и с Лотар на носилка.

Приближи ги мотокар.

— Ще се движим след него — посочи той.

Михаил запали двигателя и подкара колата след мотокара, който се отдалечи от пристана и навлезе между контейнерите на рампата, наредени един върху друг в различни групи. Все едно шофираха през град. Мотокарът лъкатушеше уверено между небостъргачите и накрая спря пред самотен контейнер, притиснат сред другите.

Един мъж с каска слезе от мотокара, отиде при контейнера, вдигна резето и издърпа две големи врати. После пак се скри.

Те издърпаха носилката с Лотар от колата и я внесоха в контейнера; стъпките им отекваха особено в грубата метална конструкция.

Беше тъмночервен, от твърда стомана с вълнисти стени и покрив. Два метра и половина широк, също толкова висок и около шест метра дълбок.

Михаил се спря зад тях.

— Гледайте да оживее — рече той и понечи да затвори вратите и да остави Софи, Йенс и Лотар вътре.

— Михаил — отрони Софи.

Един голям кран се заклати над тях.

— Разкажете всичко на Алберт, всичко, което се случи тук, и не го изпускайте от поглед нито за миг.

Михаил кимна и затръшна вратите на контейнера.

Стана тъмно. Софи си пое дъх.

Откъм тавана се чу страхотно издрънчаване и целият контейнер потрепери.

— Няма страшно — успокои я Йенс. — Просто кранът ще ни вдигне на кораба.

Отделиха се от земята. Право нагоре като с бърз асансьор. Големият тежък контейнер не се клатеше във въздуха, беше стабилен. Вдигна се нагоре, после наляво и надясно с бързи движения. Софи затърси нещо, за което да се хване, макар да нямаше нужда. Чу се проскърцване и спряха неподвижно във въздуха. Висяха така няколко секунди и поеха обратно надолу. Скоростта намаля драстично, преди да ги спуснат внимателно през последния метър. В контейнера всичко отекна, когато докоснаха палубата. Отново силният звук откъм покрива, когато кранът се освободи.

Софи погледна Лотар; още беше в безсъзнание.

— Не вярвах, че ще дойдете — проговори Йенс.

Седеше облегнат на стената, обгърнал с ръце коленете си.

— Раната ти? — попита тя.

Той погледна ръката си, увита с парче плат.

— Добре е — увери я.

Софи отиде при него, седна, размота плата. Раната беше мръсна, със засъхнала кръв и инфектирана. Тя я проми с каквото беше взела от апартамента. Той не трепна.

— Издържаш на болка — отбеляза тя.

— Само когато съм изплашен.

— Така ли е? Изплашен ли си?

— Бях, страхувах се, че Лотар ще умре.

— Но оживя — прошепна тя.

— Засега — поклати глава той.

Тя не знаеше какво да отговори.

— В момента не мога да направя нищо повече — продължи тя и пак превърза ръката с плата.

— Ернст умря — каза Йенс.

Ернст… Адвокатът и финансов съветник на Хектор. Софи беше работила с него, той беше перфекционист, иначе затворен човек.