Александр Содерберг - Добрият вълк

Соня усещаше напрежението му, сложи ръка на рамото му, потупа го леко.

— Добре ли си? — попита го.

— Когато Лотар седне в колата, ще съм добре — отвърна той нетърпеливо.

— Скоро — прошепна тя.

Чакането се превръщаше в своеобразно мъчение.

— Къде се бави Лешек? — едва доловима агресивност в гласа му.

— Да отида? — предложи Соня.

— Не, още не, да му дадем няколко минути — възрази той неохотно и пусна пурата през прозореца, сякаш изведнъж беше добила неприятен вкус.

Слаб звук, който обаче не можеха да сбъркат. Сирени на полицейски коли. Далеч оттук.

Той изгледа Соня въпросително. Тя поклати глава.

— В Америка сме — каза успокоително. — Тук е обичайно.

Сирените обаче приближаваха, слабо светлосиньо сияние в неоновата нощ озари сградите в далечината.

Кожената седалка изскърца, когато Хектор се обърна да погледне назад. Някъде отдалеч приближаваше още един полицейски автомобил, сирените виеха, светлината мигаше по-ярко.

Соня погледна наляво по улицата — една полицейска кола сви към тях в далечината, задницата леко поднесе, преди гумите да намерят сцепление и колата да се засили към тях.

Положението ставаше критично. Хектор и Соня се размърдаха неспокойно.

— Идват от всички страни — промърмори Хектор, по-скоро на себе си.

— Да потеглям ли? — попита тя.

Хектор се взря във входа с надеждата да види как Лешек излиза с Лотар. Но нямаше никого.

— Тръгвай, но бавно и спокойно — нареди й.

Соня запали двигателя, даде на скорост и излезе на платното. Сирените приближаваха, вече бучаха. Въртящите се сини лампи осветиха вечерта. Соня измина едва няколко метра.

Полицейските автомобили се появиха едновременно. Напряко на улицата, свистящи по асфалта гуми, агресивно пищящи сирени. Четири бели коли от четири различни страни. Плъзнаха се странично покрай Хектор и Соня и ги обградиха. Отвътре се изсипаха облечени в черно ченгета. Общо осем, крещяха и размахваха оръжията си срещу тях — пушки и пистолети. Вратата на Хектор се отвори. Високи заплашителни викове. Издърпаха го на асфалта. Събориха го по корем, главата му се удари силно в земята, един тежък полицай го възседна. Безброй пистолети се насочиха към главата му. Сложиха му белезници, вдигнаха го на крака и го завлякоха към една от колите.

Mind your head…

И го хвърлиха на задната седалка. Хектор се обърна, видя, че същото стана и със Соня. Напъхаха я в друг автомобил.

Потеглиха, четирите едновременно.

На улицата отново се възцари тишина.

Софи беше накъсала една риза на три части, подаде две на Йенс и Михаил, които ги вързаха пред носа и устата си, за да сведат до минимум риска от инфектиране на откритата рана на Лотар.

Тя не знаеше какво количество хероин да му даде, нито по какъв начин. Софи направи сравнение с морфина, който даваше на пациентите, когато работеше в болницата. Каква беше дозата… тя погледна пакета хероин… И се замисли за готвене и печене.

Софи измери една доза със супена лъжица. Знаеше, че тежи около десет грама, ако можеше да се вярва на рецептите, по които печеше хляб. Отдели един грам на око, една десета част, изсипа го в малко пластмасово шишенце. По-силните разтворими обезболяващи обикновено имаха сила между 5 и 20 мг. Тя реши да се облегне на тези факти; смеси хероина със сто милилитра вода. 10 милилитра трябваше да съдържат 10 милиграма хероин… там някъде…

Тя сипа сместа в лъжица и я изля в устата на Лотар, премери пулса му, преслуша дишането.

Софи прегледа инструментите; това беше кухненско оборудване, не болнично. Два ножа, единият за филетиране, другият — малък кухненски нож. Кухненски пинсети, дълги с тънка дръжка, щипки за сипване на паста. После погледна бутилката водка… кърпите… салфетките… кокаина и хероина. Софи се вгледа в Лотар, той вече беше другаде, не беше тук, беше му добре. Но това не я утешаваше, Софи се измъчваше от ужасни угризения. Обърна се към Йенс, той не каза нищо, само й кимна да започва.

Михаил явно усещаше агонията й.

— Правим това заедно — промърмори той. — Каквото и да стане, ние сме заедно…

— Ако всичко отиде по дяволите — прошепна тя, — ще се обадя на Бърза помощ, ще го защитя със собствения си живот, ще поема всички последствия, знайте го. Няма да ме спирате. Обещавате ли?

Йенс кимна. Михаил кимна.

Софи взе кухненския нож, беше японски. Прокара острието по ръба на прострелната рана, провери как реагира Лотар. Изобщо не реагира. Тя се зае да реже с прецизни движения, разшири дупката. Ножът беше остър, но далеч не толкова остър, колкото й се искаше. Налагаше се да натиска, налагаше се да стърже. Михаил осветяваше корема на Лотар с фенерче, Йенс сипваше малки дози кокаин в раната, когато Софи му заръчаше.