Александр Содерберг - Добрият вълк

Кинг изпищя на задната седалка. Събуди се с ужасèн поглед, огледа се на всички страни.

Никой не продума. Всички си имаха своите кошмари.

Във вечерния мрак самолетът кацна в Маями.

Почти не разполагаха с време. Даже изобщо.

Софи и Михаил се качиха на автомобила под наем и намериха адреса в центъра на Маями, който им беше дал Йенс. Висока сребриста жилищна сграда с балкони с изглед към Маями Бийч на изток.

Тя паркира нагоре по улицата, на петдесетина метра от стъклената врата. Портиер на рецепцията, иначе спокойно.

Вдигнаха очи към сградата.

— Дванайсетият етаж, последната врата вляво, като слезем от асансьора. — Тя отвори дамската си чанта, извади пачка долари, сгъна ги в ръка.

— Гледай внимателно. Ако пазачът не приеме подаръка, ще трябва да дойдеш да го убедиш.

Тя слезе от колата, вдигна качулката на тънкото си яке, огледа се и пресече улицата. Жегата във Флорида беше тежка и плътна, наоколо почти не се мяркаха хора. Движението беше слабо, повечето коли само минаваха през квартала.

Стъклената врата се отвори автоматично. Софи влезе в преддверието, лъхна я сух леден повей от климатика. Мъжът зад гишето натисна някакво копче, отвори се още една врата и тя пристъпи навътре.

— Мога ли да ви помогна? — попита той отегчено.

Портиерът носеше черен костюм, четеше списание за състезателни коне, държеше остарял мобилен телефон.

Тя извади банкнотите, петстотин долара.

— Напуснете работното си място за един час, когато ви се обадя. — размаха парите пред лицето му.

Оказа се лесен.

Софи взе номера на телефона му и си тръгна.

Тъкмо щеше да пресече улицата, когато една кола й препречи пътя. Черна и лъскава на светлината на уличните лампи. Мъжът на предната седалка, профилът му…

Хектор…

Сърцето й спря.

Жената, която караше, Соня…

Софи се върна на заден ход в сградата.

Постара се да запази спокойствие.

— Стана по-бързо, отколкото очаквах — обясни тя и се помъчи да се усмихне. — Трябва да ви помоля да тръгнете още сега.

Портиерът не възрази. Събра си вещите, докато Софи следеше колата с поглед. Видя как спря нагоре по улицата, стоповете светнаха. След това направи обратен завой и намери място за паркиране.

Портиерът вече излизаше.

— Каква марка е онази кола? — попита тя и посочи към Соня и Хектор.

— Онази черната, джипът?

— Да.

Той присви очи.

— „Навигейтър“ — каза той. — „Линкълн Навигейтър“. Ще се видим след час.

Тя забърза навътре в сградата, намери скривалище при асансьорите, набра номера на Томи Янсон в Стокхолм.

— Да? — отговори Томи след няколко сигнала.

— „Линкълн Навигейтър“, черен, Хектор Гусман и Соня Ализадех — съобщи тя и даде на Томи информацията за името на улицата и местоположението на автомобила.

Няколко секунди тишина, докато Томи записваше.

— Кажи името по букви — помоли я той.

Софи му го каза.

— Ясно ли е всичко? — попита тя.

— Да — отвърна той, — ще им предам веднага.

Софи затвори.

Шахматната дъска и фигурите бяха дървени. Лотар с белите, Йенс с черните. Двамата играеха на масата в кухнята.

Горман — надрусан на дивана както обикновено; по телевизията даваха лекарска сапунка, той ядеше чипс от шумолящ пакет, дъвчеше бързо.

Лотар съсредоточен, облегнал глава на дланта си. Йенс се взираше в него, докато местеше една пешка, един ход напред, задържа пръста си върху нея за момент, преди да я пусне.

Йенс осъзна положението си. Беше попаднал в капан, изгледа кръвнишки Лотар, който се засмя.

— Мога само да се защитавам — рече Йенс. — Държиш ли да продължим с това унижение?

— Да — заяви Лотар доволно.

— Окей — примири се Йенс и върна един топ към собствения си цар.

Лотар пак се изсмя.

— На твое място не бих го правил…

Той хвана офицера си, премести го диагонално и взе коня на Йенс в същия миг, в който един страничен прозорец се пръсна на парчета. Йенс чу как куршумът изсвистява покрай тях. Заби се в рамото на Горман и го отхвърли назад на дивана, той нададе силен писък от болка.

— На пода! — извика Йенс на Лотар.

Горман, с кокаин по лицето, лежеше на килима; пистолетът със заглушителя в ръката; пълзеше към една колона.

С няколко бързи крачки Йенс стигна до него.

Всичко се разви за части от секундата. Горман чу стъпките, завъртя се към него, пистолетът също. Чу се изстрел, пареща болка в лявата ръка на Йенс. Той се стовари върху Горман с цялата си тежест, Горман се опита да насочи оръжието към главата му, но Йенс успя да хване пистолета с лявата си ръка. Куршумът на Горман беше постигнал целта си, в ръката му нямаше сила. Би трябвало и при Горман да е така, той също беше прострелян. Само че той беше надрусан до дупка с кокаин… А и държеше пистолета със здравата ръка. Йенс осъзна, че е безнадеждно, че Горман ще го застреля право в лицето.