Александр Содерберг - Добрият вълк

Той не смееше да разкрие твърде много, страхуваше се да не унищожи малкото, което имаше… Но инстинктивно чувстваше, че Каролине Берйер е добра, дори по-добра, отколкото бе очаквал.

— Тя бяга, крие се — каза Еди.

Най-после искрица интерес у Каролине.

— От кого? — поиска да знае.

— От полицията. И не само.

Още една искрица.

— Не разбирам — рече тя.

— Нито пък аз. Но животът й е в опасност, в това съм сигурен. Обаче вие трябва да намерите ключа за всичко това. Аз имам само фрагменти.

— Тогава ми дайте фрагментите, за бога. — Тя едва не се засмя.

Той се почеса по главата, извади сгъната страница от вестник от джоба си, изглади я. Цялата беше нашарена с флумастер.

— Хектор Гусман… — промълви Еди.

Каролине се замисли.

— Името ми е познато…

— Ресторант „Трастен“? — напомни й той.

Тя напрегна паметта си. Поклати глава.

— Разчистване на сметки в подземния свят преди около година в ресторант във „Васастан“ — обясни Еди. — Престрелка, трима-четирима убити, сещате ли се?

Тя кимна леко.

— Да… Вечерните вестници писаха — сети се тя. — Ние също, но бързо го зарязахме. Полицията не разкри нищо, нали?

— Не, така си и остана.

— И?

— Тя е била там.

— Софи?

— Да.

Пак беше привлякъл вниманието й.

— Откъде знаете?

— Чух я да го казва.

— Къде и кога?

— Няма значение… Но тя е била в „Трастен“ заедно с Хектор Гусман, когато избухнала престрелката.

— Какво още чухте?

— Че е била близка с него, с Хектор… може би са имали връзка, а може и още да са заедно.

— Кой е той? Този Хектор Гусман?

— Някакъв гангстер. Наполовина испанец, наполовина швед… Никъде няма почти никаква информация за него.

— Къде е в момента? — попита тя.

— Не знам, полицията така и не го откри. Двамата със Софи избягали в Марбея скоро след това. Оттогава — нищо.

Тя пак се наведе над бележника.

— А комисарят… Томи Янсон? Той какво общо има с всичко това?

— Имало една полицайка, която разследвала Хектор Гусман, Гунила Страндберг, така й е името, мъртва е. Вероятно корумпирана. Доколкото разбирам, притискала е Софи. Оттам е връзката с Томи Янсон. Или нещо повече. Софи Бринкман знае много неща за Томи Янсон, от една страна, за Хектор Гусман, от друга. Тя се намира между двамата. Ще си изпати…

Каролине Берйер се опитваше да навърже чутото.

— Аз пиша за престъпления във финансовия свят — каза тя. — Понякога за политика. Това е съвсем друго, ако това, което казвате, е вярно.

Той мълчеше.

— Защо точно аз? — попита тя.

— Защото сте журналистка.

— Има и други журналисти.

— Чета статиите ви, колонките, почти всичко, което пишете — обясни той. — Вече доста години.

— И ми разказвате всичко това, понеже четете статиите ми? — Тя се усмихна криво, сякаш цялата история по-скоро я дразнеше, отколкото нещо друго.

Еди нареди няколко листа на масичката пред нея. Това бяха несвързаните му записки. Страниците, които беше снимал от папките за Софи в избата на Томи.

— Казвам се Еди Буман — каза той. — Работя като криминален инспектор. Никой не знае, че съм тук, че говоря с вас. Това е сериозно, наистина сериозно. Иначе не бих се свързал с вас… Ако искате да продължим, обадете ми се. Ако не… — Той посочи снимките и записките. — Съветвам ви да ги изгорите.

Еди се изправи и си отиде.

Еди излезе на улицата, насочи се към метрото. Беше прецакал всичко. Сам си беше виновен… Тя беше перфектна. Това само го ядоса повече. Перфектна в държането си, отношението. Безстрашна, пряма, интелигентна, съпричастна, отзивчива.

Еди пресече „Карлавеген“, сви по алеята и пешеходната улица между платната. Наситен мирис на разлистени дървета и лято.

В нея имаше и нещо скрито… Нещо, което той не можеше да определи…

Стъпки зад него, забързани.

— Ей, Еди Буман — подвикна Каролине и го настигна, леко задъхана, маратонки на краката.

Спряха се. Тя го изгледа, по-дълго от обичайното, все едно търсеше нещо. Еди се почувства неловко и отклони поглед.

— Не, гледай ме — настоя тя.

Той се подчини. Очите й бяха сини, веждите тъмни.

— Инфантилен ли си? — попита тя.

— Моля?

— Просто отговори.

— На кое?

— Инфантилен ли си, или се преструваш, идиот ли си, или интригант?

Той се засмя на тирадата й.

— Не ви разбирам — отговори само.

— Ти си полицай.

— И какво от това?

— Познавам доста полицаи. Някои са като малки момченца.

Той искаше да отговори нещо, с което да я затапи. Но тя не му се присмиваше ни най-малко. Говореше сериозно. И той искаше да бъде също толкова откровен. Затова се замисли над въпроса.