Александр Содерберг - Добрият вълк

— Трудно ще е, прокурорът ще има последната дума.

— Не бива да се разчува, че Хектор е в Стокхолм. Трябва да се държи в тайна до процеса…

— Какво?!

— Никакви шумотевици. Никаква информация, че Хектор Гусман е задържан, никаква информация за предстоящия процес.

— Това не мога да го уредя.

— Напротив, можете. Използвайте фалшиво име, каквото искате, просто дръжте медиите и всички любопитни на разстояние, докато аз приключа участието си като свидетел.

— Искате прекалено много — въздъхна той.

— Не мисля така — отвърна тя.

— Само че моята роля свършва дотук.

— Докарайте го в Швеция, запазете анонимността му, осъдете го, вкарайте го в затвора за дълго време. И тогава ролята ви ще свърши — поправи го тя.

Томи отвори уста, но тя го изпревари:

— А сега се свържете с полицията в Маями. Ще ви се обадя, когато моментът настъпи.

Софи затвори.

— Искаш ли да поговорим… Софи?

Майлс стоеше на прага.

— Няма какво да говорим — промърмори тя и се изправи. — Намери цялата налична информация за къщата в Маями, където държат Йенс и Лотар. Нека Алберт ти помогне. Тази вечер ще планираме. Утре двамата с Михаил отлитаме.

Тя излезе от стаята.

Томи седеше на дивана на проститутката. Касандра беше до него и правеше онова, за което й се плащаше.

Той мислеше за разговора със Софи, преценяваше ситуацията, опитваше се да разбере каква игра играе тя. Засега сякаш всичко вървеше според нейните планове. Щяха да арестуват Хектор в Маями…

Томи извади телефона си, който беше свързан с камерите в Прага. Беше му станало навик, проверяваше записите на всеки час-два. И сега пак. Забърза ги тройно. Минувачите профучаваха по улицата, никой не влизаше и излизаше от посолството…

Търпение , Томи… Близките му набиваха в главата тази дума от малко дете. Тогава беше твърде импулсивен… трудно се съсредоточаваше…

Главата на Касандра се люшкаше нагоре-надолу. Щеше да му се удаде сгоден случай… Щеше да намери Софи и Майлс Ингмаршон и да изпразни пълнителя на пистолета в главите им…

А ако случаят така и не се удадеше, щеше да замине в чужбина и да чака… Търпение. И после щеше да ги убие… Щеше да ги убие, каквото ще да става.

— Касандра, искаш ли някой ден да се преместиш да живееш с мен в Испания?

Тя спря, погледна го с искрено отвращение, затърси признаци на лудост в очите му, но те бяха ясни и нормални.

— Няма нужда да решаваш на мига — поясни той и я потупа леко по бузата. — Продължавай.

Томи набра номера на познатия си в полицията на Маями.

Чу се сигнал свободно.

— Yes, Tommy Jansson here again .

Той говореше високо и ясно, все едно международната връзка все още беше лоша като едно време.

Касандра просто спря.

Той раздразнено заклати глава, щракна с пръсти, даде й знак да продължава. Тя въздъхна и пак се зае.

Той им даде адреса в центъра на Маями, обясни, че там държат свидетел, че Хектор Гусман ще дойде, че трябва да го арестуват. Томи затвори.

Касандра се беше изправила.

— Какви ги вършиш?

Тя тръгна да излиза от стаята.

— Вратът ми ще се схване — тросна се тя.

— Би ли престанала?

Касандра се спря на прага, погледна Томи.

— Не е ли по-добре да идваш тук с нагласата, че и днес няма да успееш да свършиш, Томи?

Той не я разбра.

— Никога не ти се получава, Томи. Идваш тук ядосан и си тръгваш още по-ядосан… Не е ли по-добре да си промениш нагласата? Тъкмо ще е по-голямо събитие, когато най-после свършиш, а като не става, няма да е такъв проблем. На мен ми звучи като добра идея.

Касандра се скри в банята.

— Но какво ли знам аз? — подвикна. — Аз съм просто една курва.

Вратата на банята се затръшна.

Томи усети, че устните му са се изкривили. Скована и неразбираща усмивка. Как си позволяваше да му говори така?

Той стана, закопча си панталона. Прекоси коридора, спря пред вратата на банята. Потропа три пъти, силно.

— Касандра?

Мълчание.

— Касандра?!

— Какво има?

— Няма да ми говориш така, разбра ли?

Гласът му — неубедителен, без авторитет.

Звук от развиване на руло и откъсване на тоалетна хартия.

— Хубаво — отговори тя безразлично.

Той се вторачи в гладката врата. Уважението, това беше проблемът… Никой не го уважаваше. На никого не му пукаше.

Касандра пусна водата.

Еди се притесняваше.

Каролине Берйер се беше обадила. Съгласи се да се срещнат. Адресът беше в снобарската част на града. В момента той се намираше там, насред Йостермалм. Сградата — грамадна и заплашителна, от старомодна тъмночервена тухла. Прозорците — високи и бели с твърде много решетки. През годините бръшлянът бе пропълзял нависоко по фасадата. Кучетата обичаха да препикават този род сгради.