Александр Содерберг - Добрият вълк

Еди прецени, че разполага с минимум два часа.

Анцуг, найлонови калцуни върху обувките, гумени ръкавици, маска на устата и нахлупена плетена шапка. Така изглеждаше Еди Буман в осем часа вечерта, когато проникна с взлом в къщата на Томи Янсон през старата врата на задната тераса с олющена бяла боя и лесна за разбиване ключалка.

Дневната блестеше от чистота. Дори прекалено. Еди се движеше внимателно. Томи нямаше аларма. Полицаите рядко си инсталираха. Военни, охранители и други хора от сферата на сигурността бяха луди по алармите и разните системи за сигурност. Но ченгетата едва ли не държаха вратите широко отворени, тайничко се надяваха някой наистина да се вмъкне у тях, та да могат да го гръмнат при самозащита.

Еди се заизкачва по лакираното чамово стълбище. И на горния етаж нямаше нищо интересно. Просто всичко беше ненормално чисто. Дори леглото на Томи беше старателно постлано. Твърда кръгла възглавничка за украса върху изпънатата покривка. Еди не разбираше. Това ли беше Томи Янсон? Може би имаше нова жена? Но не виждаше следи от нищо такова…

Той се върна долу.

Кухнята. Много готварски книги, някои за напреднали, почти професионално кухненско оборудване…

Той намери вратата към избата. Тясно стълбище, стръмно и тъмно. Котелно помещение, после нещо като килер. И тук същата работа — хубава храна, скъпа храна, луксозна храна. И една врата; заключена врата.

Еди затърси ключ върху рамката, на пода, зад и под бурканите в килера… Нищо.

Огледа ключалката. Модерна. Трудна за разбиване. Еди погледна часовника. Още имаше време.

Свали си якето, пусна го на пода, коленичи върху него и се взря в ключалката, хванал двата шперца в ръце и фенерчето с уста.

Съсредоточеност. Пипкава и напрегната работа. Потта се стичаше по челото право в очите, той мигаше… Ключалката не се даваше. Еди започна отначало. Пак и пак.

Звук отгоре. Стъпки откъм приземния етаж.

Томи не можеше да се е прибрал… Не още.

Еди си го повтаряше бързо, докато продължаваше да върти шперца.

Нямаше връщане назад… Застави се да работи бавно и внимателно, като през цялото време се ослушваше за звуци откъм стълбището. Щракването, което беше очаквал, се чу след двайсет минути. Еди превъртя патрона, вратата се открехна, той се вмъкна вътре. Стаята беше малка и тясна; кабинет. Компютри, шкафове за документи, рафтове с папки. Шредер, копирна машина… И тук също маниакален ред и чистота. Той се заслуша за шумове откъм горния етаж, преди да се заеме за работа. Намери юесби входа на компютъра, вкара една флашка. Компютърът се събуди. Малката лед-лампа на флашката замига, докато файловете с троянски коне се прехвърляха в компютъра на Томи Янсон. Сега вече Еди можеше да управлява компютъра дистанционно и да чете документите на Томи от къщи. Освен това във файловете имаше код, който активираше вградения микрофон на компютъра.

Горе заработи прахосмукачка. Бръмчеше и се плъзгаше по пода. Еди се поотпусна.

Предпазливо отвори шкафа… документите бяха плътно наредени в чекмеджетата. Разстоянието между натъпканите папки беше тясно. Еди разлистваше, проверяваше. Една папка пълна с информация за полицаи. Всичките мъже. Еди познаваше повечето, до един имаха склонност към насилие. Всички бяха станали полицаи точно по тази причина, също като Еди… Той намери и себе си в папката. Трудови договори, служебни досиета, всичките ксерокопия. Записките на Томи. Разследването на убийството на Рикард Егнел. Въпросителни знаци… Разпит на Аника… Еди се вторачи невярващо. Аника, бившата му, която го напусна. Говорила е с Томи след раздялата им. Томи й е казал, че Еди е подходящ кандидат за по-добра работа, секретна работа. Томи бил длъжен да интервюира близките му, за да му направи профил. Аника се отзовала, разказала на Томи всичко за Еди, че едно време бил хулиган, побойник… В документа фигурираха дати на различни събития от живота им. Денят, в който тя го напусна… същият ден, в който Рикард Егнел умря в парка. Томи беше нарисувал с червен химикал голяма удивителна, оградена с кръгче. Имаше и разпити на двама приятели на Рикард Егнел. Фотороботът доста приличаше на Еди.

Еди прегледа папките на другите ченгета. И там същите материали. Интервюта с близките им за различни случки. Томи беше свързал всички с неразкрити престъпления. Това, значи, е бил методът на Томи да набира хора. С Еди му се беше получило… Изглежда, че Томи беше рискувал, беше направил догадка. И Еди се беше хванал на въдицата…