Александр Содерберг - Добрият вълк

Майлс ходеше там с Алберт колкото можеше по-често; основната част от образованието си Алберт добиваше между тези стени.

Седяха в природонаучния отдел. Там имаше най-малко хора.

Алберт четеше „Западният канон“ от Харолд Блум, литературознание и сънотворно в едно. Майлс четеше вестници. Днес „Гардиън“. Взимаше каквото му попаднеше.

Тук-там се чуваше проскърцване, някои си говореха тихо. Едно момиче на възрастта на Алберт мина покрай тях. Усмихна му се. Повечето момичета му се усмихваха, усмивки без стеснение. Почти любящи.

Майлс го изгледа над вестника. Алберт отвърна на погледа му, не беше весел.

— Добре ли си? — прошепна Майлс.

— Не — промърмори Алберт и пак се зарови в тухлата.

Майлс знаеше, че Алберт мрази тези усмивки. Беше казал, че ако не седеше в инвалидна количка, подобни усмивки биха означавали намек, таен език, израз на нещо. Сега бяха просто унизителни.

— Не го приемай за нормално — не се отказа Майлс.

Алберт вдигна очи.

— Кое?

— Живота, който водим. Една след друга само гадости, откачено е. Не свиквай с това, не свиквай и с мен, с Михаил, с това пленничество. Постоянно си напомняй кой си всъщност. И че сме на път към нещо по-добро.

— Така ли? Към нещо по-добро? — процеди Алберт.

— Да, поне се борим за това.

— Аз не смятам така — отвърна Алберт. — Аз смятам, че работите в обратна посока, в грешната посока.

— Майка ти прави каквото се налага — каза той тихо.

Бръчка от раздразнение между очите на Алберт.

— И какво значи това, мамка му? — изръмжа той.

— Не псувай.

— Гледай си работата, Майлс.

Майлс се взря в Алберт.

— Означава, че не бива да й се сърдиш, не точно сега — въздъхна Майлс.

— Не се сърдя — възрази той.

— А какво?

Алберт се замисли. Загледа се в книгата, без да чете.

— Не знам. Искам да ти вярвам, че вървим в правилна посока. Но за мен не е така.

Той вдигна очи към Майлс, който сгъна вестника, наведе се към него и прошепна:

— В един друг свят, Алберт, щяхме да постъпим правилно. Защото този свят щеше да го позволява. Но не тук, не сега. Първо най-важното, всичко друго е на заден план.

— „Най-важното“, това е въпрос на гледна точка — възрази Алберт.

Майлс поклати глава.

— Не и за майка ти.

— Напротив. — Алберт пак сведе поглед към книгата.

Алберт Бринкман беше костелив орех. Майлс се върна към вестника, прелисти няколко страници, пак вдигна очи, понечи да каже нещо в смисъл, че в положението, в което бяха изпаднали, няма верни решения. Че каквото и да направят, няма как да излезе добро за всички… Нещо в този стил. Но Алберт вече знаеше всичко това, не се нуждаеше от подобни баналности.

— Ще спасим Лотар — проговори Алберт, без да вдига очи от книгата. — Нямаме друг избор… Няма нужда да казваш нищо, Майлс. — Алберт го погледна. — Не мисли, че не те слушам. Винаги те слушам. Но тук няма какво да се обсъжда.

Едно момиче, няколко години по-голямо от Алберт, му се усмихна широко. Алберт го изгледа изнурено, въздъхна и пак насочи вниманието си към книгата.

Лотар беше заключен в стая без прозорци; не беше излизал оттам, откакто Йенс и Горман заминаха за Европа. Дните и нощите се смесваха. Той почти не виждаше пазачите си. В определени часове му носеха храна. Не говореха с него, бързо излизаха и заключваха вратата. Той сънуваше само кошмари. Когато беше буден, стените го притискаха и той изкрещяваше от ужас. Чувството, че полудява, го разяждаше.

Облекчението, когато чу гласа на Йенс зад вратата, беше неописуемо. Йенс влезе в стаята, следван от един от пазачите. Лотар се хвърли в ръцете му. Прегърнаха се, Лотар се тресеше от плач.

— Дойдох си — прошепна Йенс.

Стъпки зад тях, Горман издърпа Йенс от обятията на Лотар, избута го от стаята и затръшна вратата.

Горман се ухили криво. Разтвори ръце като за прегръдка. Толкова беше надрусан, че целият гореше.

— Ела при татко — прошепна Горман.

Лотар не помръдна.

Ударът дойде от нищото, улучи Лотар в брадичката. Той се строполи на пода. Горман продължи да се усмихва по същия начин, докато сипеше жестоки ритници върху Лотар.

Еди беше проследил Томи до купон със стари полицейски началници, на който пиеха бира и стреляха. От време на време се събираха. Изстрелваха няколко пълнителя по хартиени силуети в мазето на полицейското управление, след това се наквасваха и се мятаха на колите към къщи.