Александр Содерберг - Добрият вълк

— Ян — представи се той и се ръкува с всички. Ръкостискането беше твърдо и силно, също и погледът. Очевидно това беше правилото му в живота. Единственото, както щеше да стане ясно съвсем скоро.

Ян, крайнодесен южноафриканец, около шейсетгодишен, започнал кариерата си, като гонел членовете на АНК с ловна пушка. А през последните двайсет години — партизаните от ФАРК в джунглите на Колумбия. Кинг и Виктор плеснаха длани в неговата като стари колеги в убиването на комуняги.

Ян ги покани в голяма стая. Сандъци с боеприпаси по пода.

— Тези са с американски пищови, сравнително нови. Вземете които искате — посочи той. — И ги поставете ей там.

Той показа един празен сандък, издърпа бутилката „Джим Бийм“ от ръката на Виктор и пи дълго, все едно така демонстрираше сила. Кинг го ритна между краката. Ян падна на земята и се запревива.

Арон и Леви огледаха оръжията.

— Уреди за нощно виждане, заглушители като за начало. И обратното. Интензивна и унищожителна стрелба в момента, в който ни усетят. Така мисля. Ти?

— И аз — съгласи се Леви. — Също и автомати, за да влезем и да прочистим къщата.

Арон и Леви започнаха да отделят оръжията, които искаха.

Братята и Ян се бяха сприятелили, пиеха уиски и взимаха амфетамини, мереха си бицепсите, играеха канадска борба на разнебитена дървена маса. Не им стигна. Сбориха се на пода, Ян беше жилав, не се предаваше, притисна Кинг на земята и му направи ключ.

— Надървил се е — изкрещя Кинг, побесня, зарита и се освободи.

— Мамка му — изпъшка Ян и бързо скочи на крака.

Братята му се нахвърлиха едновременно. Викаха му, че е педал.

Леви се намеси. Арон даде на Ян хартия да избърше кръвта от лицето си и започна да се пазари грубо за оръжията. Ян не спореше, парите не бяха важни. В отплата искаше да го вземат да трепе хора.

— Не днес — поклати глава Арон.

Натовариха сандъка в багажника. Ян унило спусна ролетката.

Пътуването на север към резиденцията на дон Игнасио беше дълго. Братята допиха уискито и накрая захъркаха на задната седалка.

Телефонът на Арон иззвъня.

— Да?

— Момчето не е там — съобщи Лешек.

— Къде е?

— В Маями.

— Да отидем ли? — попита Арон.

— Не, вие продължавайте по план, но не предприемайте нищо, докато не ви дадем знак.

Разговорът приключи. Арон предаде на Леви кратката информация от Лешек.

— Сега разбирам — каза финландецът и изгледа Арон.

— Какво? — не го разбра Арон.

Кинг спеше неспокойно на задната седалка и хъркаше.

— Лешек прави плановете, Лешек получава лъвския пай, а ти даже не участваш.

Арон хвърли бърз поглед на Леви. Сви рамене.

— Звучи тъпо — продължи Леви.

— Хектор прецени, че така е най-добре — отвърна Арон.

— И защо?

— Бях изтощен, трябваше да се съсредоточа върху по-малко неща — обясни той.

— Така ли е?

Кинг промърмори неспокойно насън.

— Отчасти — призна Арон.

Пътят беше стръмен, озоваха се зад една цистерна, която забави скорост, забуксува. Арон се опита да я изпревари.

— На мен ми се струва, че Хектор слуша Лешек. Не теб — продължи Леви.

— Хектор е променен — въздъхна Арон. — Комата го промени.

Арон тъкмо щеше да изпревари цистерната, но се наложи да се върне в своето платно. Насреща дойде кола и шофьорът наду клаксона яростно.

— В смисъл?

Пътят се освободи, Арон задмина цистерната.

— Загуби нещо… намери нещо друго — отвърна Арон.

— Не можеш ли малко по-конкретно? — подразни се финландецът.

— Не е толкова целенасочен. Стана по-умислен.

Кинг пак промърмори нещо насън, този път звучеше уплашен.

— Тоест?

— Други приоритети — отговори Арон.

— Тоест? — Леви започваше да се ядосва.

— Гневът изчезна — отвърна Арон. — Вроденият гняв на Хектор.

— И какво представляваше той?

— Надсмиваше се на целия свят — каза Арон. — Това беше двигателят му. Стана трудно да работя за него, да разбирам какво иска, накъде сме се запътили и защо.

— Вече му нямаш доверие? — поиска да знае Леви.

— Не на него, на преценката му.

— Тоест му нямаш доверие… И той сигурно го е усетил.

— Може — сви рамене Арон.

— Значи, Хектор те смъква в йерархията и качва Лешек на твое място?

Арон мълчеше.

— И ти си започнал сам да взимаш решения, затова си отишъл и си убил любовницата му с нож.

Арон погледна вляво, растителността в долината беше гъста и тъмнозелена.

— Не мога да стоя безучастно отстрани и да гледам как всичко се срутва — каза той.