Александр Содерберг - Добрият вълк

Йенс се хвърли настрани, ритна Горман в гърлото и още един път — в раненото рамо.

Това му даде двете секунди, които му бяха нужни, за да застане зад Горман. Йенс изпълзя над и покрай него, заключи врата му с предмишница, стисна с всички сили, адамовата ябълка се притисна в гръкляна. Горман съскаше тихо, бореше се, риташе с крака, вдигна оръжието назад, към Йенс. Йенс използва пострадалата си ръка да избие пистолета. Котка и мишка… Горман беше мишката. Мишка на кокаин… Когато мишокът разбра, че не може да убие Йенс, насочи оръжието към Лотар, който се криеше в кухнята.

Горман се опитваше да каже нещо. Какво обещах?

Йенс разбра какво ще се случи. Все така стиснал Горман за гърлото, той го издърпа от пода, за да промени траекторията, но американецът бързо изпразни пълнителя по посока на Лотар. Изстрелите цъкаха рязко и ясно през заглушителя. Йенс стискаше с все сили. Горман продължи да стреля, докато вратът му не изхрущя. После изпусна пистолета на пода. Сега дойде ред на Йенс да изпълни обещанието си, да убие хиената… плъха… свинята. Всичко щеше да свърши още сега…

Той стисна с две ръце, не му пукаше за болката в лявата… Краката на Горман ритаха във въздуха. Съскането от устата му не спираше. Йенс изпитваше омраза, наслада и омраза. Тя стигна връхната си точка, когато се чу лекото изпукване. Вратът на Кевин Горман се счупи, тялото се отпусна и натежа, когато той най-сетне умря…

Йенс пусна трупа на пода и хукна към Лотар, който лежеше по гръб в кухнята. Блузата му — пропита с кръв.

Лотар се засмя, като видя Йенс. Смехът прикриваше страха.

— Спокойно, Лотар — прошепна Йенс.

— Мъртъв ли е… Горман… мъртъв ли е? — попита Лотар.

— Мъртъв е.

— Благодаря… — промълви момчето.

На пътната врата се потропа силно, няколко пъти.

Лешек беше улучил Горман от първия опит. Но куршумът не попадна, където трябваше. Кевин Горман мръдна точно когато Лешек натисна спусъка. Скри се от погледа му. Ако ситуацията беше по-друга, той би изпразнил пълнителя напосоки с надеждата поне един куршум да улучи целта. Но Лотар беше в апартамента.

Лешек нямаше време за губене. Остави оръжието на покрива и се втурна надолу по стълбите.

Затича се по горещия асфалт на улицата, хвърли един поглед към Хектор и Соня, които чакаха в колата. Лешек извади електрошока от джоба на якето. Вратата на сградата се отвори автоматично. Той влезе в преддверие, пред него се отвори стъклена врата. Лешек пристъпи в приемната. Тихо и пусто. Нямаше пазач…

Късмет? Нямаше време да мисли за това, забърза към асансьора.

Там, скрит от погледите на минувачите по улицата, натисна копчето. Зачака с електрошока в ръка.

Нещо зад него… Безшумно и едро…

Той понечи да се завърти, но усети здрава хватка около гърлото си, неописуемо силна ръка стисна тейзъра, притисна го към гърдите му и пусна петдесет хиляди волта в тялото му. Лешек се разтърси и падна на земята.

Михаил седна върху Лешек и му овърза с тиксо ръцете, краката, устата и очите. Остатъка от тиксото нави няколко пъти около главата му, за да покрие ушите. Лешек беше опакован като пакет, не чуваше и не виждаше нищо, не можеше да шукне.

Вратата на асансьора се отвори, Михаил го издърпа вътре.

Софи се присъедини към него. Пътуваха нагоре в мълчание. На дванайсетия етаж се чу изпиукване и вратата се отвори.

Намериха апартамента. Михаил пусна Лешек на пода и задумка с юмрук по вратата. Мина известно време.

Йенс отвори, насочил пистолет със заглушител към челото на Михаил. Свали го. Софи се показа.

Ужас и паника изпълваха очите на Йенс.

— Лотар е прострелян — каза само.

Софи се втурна в апартамента. Михаил издърпа Лешек вътре и затвори след себе си. Остави го в антрето.

Лотар, пребледнял и облян в студена пот, се усмихна безсилно, като видя Софи и Михаил в кухнята. Лежеше на пода, целите му дрехи бяха в кръв.

— Здравей, Софи… Здравей, Михаил! — прошепна.

Софи заплака и хвана студената му ръка.

— Здравей, Лотар — поздрави го, като се мъчеше да звучи спокойно.

— Здрасти, Лотар — избумтя гласът на Михаил.

Той седна до него, сложи ръка на челото му.

— Как се чувстваш, моето момче? — попита меко.

— Замръзвам.

Софи и Михаил се спогледаха.

— Ще ти мине за нула време. Медицинската сестра дойде — усмихна се Михаил в опит да излъчва спокойствие.

Йенс донесе кърпи, бутилка водка и ножица.

Софи свали блузата на Лотар с помощта на ножицата. Коремът беше покрит с кръв. Тя натопи една кърпа във водката и го избърса. Лотар се разтресе от болка. Дупката от куршума се виждаше ясно, той губеше много кръв.