Александр Содерберг - Добрият вълк

Софи успя да проследи откъде е минал куршумът и е разкъсал плътта на Лотар. Видя точно онова, което не искаше да вижда. Метални фрагменти — куршумът се беше пръснал, беше нанесъл големи поражения.

Възможно най-лошият сценарий… Ако куршумът беше цял и се беше забил в някое горе-долу приемливо място, тя щеше да го остави и да се съсредоточи върху кървенето… Сега обаче трябваше да извади всички фрагменти; бяха остри, остри и животозастрашаващи, не можеха да останат в него.

Софи взе фенера от Михаил, хвана го с уста, поля си ръцете с водка, изсипа малко и в раната. Разтвори ръбовете с пръсти, освети. Основното парче от куршума беше дълбоко навътре, при далака, скрито сред кръв и тъкан.

Краткотрайно изпращяване откъм масата до телевизора, после глас:

Горман, обади се…

Радиостанцията на Горман беше оставена там.

Горман! , извика гласът отново.

— Те се обаждат, той докладва, няколко пъти на ден — обясни Йенс.

— А ако не отговори?

— Предполагам, ще дойдат да проверят.

— С колко време разполагаме? — попита тя.

— Не знам…

Гласът от радиостанцията се чу отново, този път по-настоятелно. Викаше Горман.

— Но трябва да сме готови да се махаме оттук бързо — продължи Йенс.

— Не можем да го местим в този вид. Трябва да извадя всичко, да спра кървенето, да зашия раната. А имаме ли с какво?

— Имаме тиксо и такер — отговори Михаил.

Идваше й да се разпищи.

Софи грабна с окървавени ръце бутилката водка. Отпи две големи глътки, потръпна от горчивия вкус. Хвана пинсетите, бяха от неръждаема стомана и сравнително тънки, поля ги с водка, също и щипките за паста, които Йенс й подаде. Те имаха пружина. Йенс ги закрепи о ръбовете на раната. Така разшири дупката.

— Молете се на Господ — прошепна тя и пъхна пинсетата в тялото на Лотар.

Софи работеше бавно и внимателно вадеше оловото. Челото й лъщеше от пот. От време на време хвърляше един поглед на лицето на Лотар, за да види дали не реагира по някакъв начин. Но той лежеше съвсем неподвижен, упоен от хероина. Може би не усещаше нищо, поне така се надяваше тя.

— Подсуши — нареди тя.

Йенс правеше всичко по силите си. Когато фенерът ги освети, Софи забеляза още няколко фрагмента от куршума, внимателно ги стисна с върха на пинсетата. Пусна парченцата на пода.

Кевин!

Софи подскочи, гласът от радиостанцията беше висок, чу се ненадейно. Тя затвори очи, въздъхна дълбоко.

Всичко вътре беше уязвимо. Тя беше внимателна, стараеше се да не го наранява допълнително.

Гласът се чу отново. Крещеше нещо неразбираемо.

Тя погледна Йенс в очите, той й кимна да продължава.

Едно по-голямо парче от куршума беше заседнало и не искаше да излезе.

— Забило се е — прошепна тя. — Не знам какво ще стане, ако го извадя…

— А ако го оставиш?

— Остро е, на опасно място.

— Нямаме време — казаха Йенс и Михаил в един глас.

— Така не ми помагате! — изсъска тя.

Взе един от пакетите кокаин, бързо го смеси с вода, изля сместа в раната. Пусна още една доза хероин в пресъхналата уста на Лотар. Лицето му си повъзвърна цвета… макар и съвсем мъничко. Тя провери пулса, дишането…

Софи хвана с пинсетата, стисна и дръпна парчето от куршума, то излезе, разкъса нещо. Кръвоизливът, който последва, беше далеч по-бърз и по-силен, отколкото бе очаквала. Кръвта изпълни откритата рана на Лотар като вода — кладенец, бликна нагоре.

Боже Господи…

Още кокаин в раната.

— Притисни, Михаил — извика.

Той се подчини, притисна раната с кърпи, които подгизнаха за секунди.

— Йенс, още кокаин.

Той й подаде едно пакетче. Тя го разкъса, из въздуха се разлетя кокаин. Софи изсипа съдържанието направо в кървящата рана. Зачакаха напрегнато. Кървенето намаля. Кокаинът си свърши работата. За момента.

Сърцето й биеше, гласът от радиостанцията извика, че идват.

— Затваряме раната и се махаме оттук, помогни ми, Йенс — каза тя.

Йенс пристегна раната с пръсти. Софи допря такера до кожата и натисна. Не спираше, забиваше телчетата едно върху друго, за да се получи плътна верига. Михаил залепи отгоре тиксо.

— Не бива да лежи накриво, не бива да помръдва, иначе раната ще се разтвори.

Михаил и Йенс действаха бързо. Разбиха дивана на малки парчета, освен дъното, върху което щяха да положат Лотар.

Вдигнаха го върху него, залепиха с тиксо ръцете и краката му, в случай че се събуди.

Йенс изтича нанякъде и се върна със сак.

— Пари в брой — обясни. — Ще ни трябват.