Александр Содерберг - Добрият вълк

— Следващият! — извика.

Джо се върна, изглеждаше доволен.

— Тръгваме — посочи изхода и подмина Хектор с бърза стъпка.

— Джо? — обади се Хектор.

Джо се завъртя наполовина.

— Да?

— Къде отиваме? — попита Хектор.

— На летището.

— А после?

Джо размаха документите.

— В Алпите!

— Моля?

— При сиренето и обетованата земя на часовниците — заяви Джо щастливо.

— Какви ги приказвате?

— Sweden!

Джо имаше пропуски в образованието.

Лешек бе седял на скамейката за публиката в съдебната зала, беше тръгнал след Хектор и Соня, когато ги отведоха, чу за екстрадицията в Швеция.

Лешек набра номера на Арон. Сигналът свободно звучеше накъсано. Сякаш звънеше на толкова отдалечено място, че мрежата едва го достигаше.

Чу се изщракване и изпращяване, после глас:

— Ало?

— Чуваш ли ме? — попита Лешек.

— Чувам те — потвърди Арон.

— Полицията хвана Хектор.

Мълчание. Лешек продължи:

— Тъкмо щяхме да измъкнем Лотар… Соня и Хектор чакаха навън в колата. Полицията ги залови.

— Къде? — попита Арон.

— В Маями…

— Някой се е раздрънкал, кой?

— Йенс Вал може би… Точно сега е все едно. Ще върнат Хектор и Соня в Швеция. Така че заровете някъде стоката, веднага идете на някое летище и хващайте първия самолет за Стокхолм.

Големите железни врати на контейнера се отвориха. Зад тях стоеше мъж по къси панталони и тениска. Сресан на път, загорял на слънцето.

— Аз съм Стив, корабният лекар — представи се той с аристократичен британски акцент и погледна към Лотар, който още лежеше на пода.

— Предполагам, че това е момчето, което се нуждае от помощ.

Софи усети слаб мирис на алкохол около него.

— Ще ми помогнете ли? — обърна се той учтиво към Йенс.

Вдигнаха импровизираната носилка и излязоха на палубата.

Бриз лъхна Софи, лек привкус на солена вода. Не виждаше почти нищо, докато вървеше след Йенс и лекаря, които носеха Лотар. Само контейнери от всички страни.

Лекарят забеляза удивлението й.

— Този контейнер, с който дойдохте — каза той. — На борда има близо десет хиляди, наредени един върху друг. Трудно е да си го представи човек, нали?

— Къде са всички хора?

Беше очаквала да види усилена дейност навсякъде.

— На кораба сме само десет души. Повечето са охранители, освен капитана, готвача и мен… Но и ние помагаме в допълнение към основните си задължения. Тук това е най-важното. Да не допуснем тези проклети тенекии да се катурнат зад борда.

Рампа. Надолу, водеше под палубата. Всичко беше от желязо и стомана, голямо, студено и твърдо, в колосални мащаби.

— Кажете сега за момчето — продължи лекарят.

— Прострелян е — започна Софи. — Извадих фрагменти от куршума. Но едно голямо парче остана вътре. Имаше силен кръвоизлив…

— Лекар ли сте?

— Медицинска сестра — поясни тя.

Вървяха по дълъг коридор.

— Кръвотечението? — попита Стив.

— Временно спряно.

— Как?

— Първо разтвор, после чист кокаин.

— Обезболяващи, упойка?

— Хероин и алкохол.

— Обикновена вечер в града — отбеляза лекарят.

Тя почти се усмихна не защото й стана смешно, а понеже той не я критикуваше.

— Не е зле да побързаме — продължи доктор Стив.

Лазаретът представляваше малко помещение без прозорци. Манипулационна масичка в средата, болнично оборудване до стените.

Оставиха носилката на Лотар върху кушетката. Заеха се да свалят тиксото от ръцете и краката му.

— Има какво още да се желае от лазарета — подметна Стив, — но ще трябва да се задоволим с толкова.

Софи включи система на Лотар и му направи ЕКГ. Йенс застана до главата му и му сложи кислородна маска.

Лекарят провери всички стойности и го приспа с анестезия.

Вдигна одеялото, което покриваше Лотар. Гледката, която го посрещна, беше гротескна. Видя съсирена кръв, разлепено тиксо, телчета, забити в синьо-червена кожа…

Доктор Стив вече не звучеше любезно, когато каза:

— Ако искате да излезе нещо от цялата работа, ще правите точно каквото ви казвам.

Поиска форцепс и скалпел и се зае да вади телчетата от плътта. Изведнъж от раната започна да се лее гъста кръв, машините запиукаха. Дишането на Лотар спря.

Йенс се опитваше да го обдишва, но Лотар бързо си отиваше.

Каролине Берйер се беше обадила.

Сега той седеше на дивана й. Тя — на пода, облегната на дивана, доста близо до него. Четеше от някакви листове; косата на кок; той се взираше в шията й.