Александр Содерберг - Добрият вълк

И в трите направления се беше провалила.

— Мамо, защо не ми каза?

— Не знам — прошепна тя.

— Напротив, знаеш.

— Трябва да продължим живота си, Алберт. Ти и аз. Не можем да се опълчим на дон Игнасио… Нищо не можем да направим…

— Да си продължим живота, ти и аз?

Тя искаше да каже нещо, но той продължи:

— За вечни времена… Ти и аз? Погледни ме, мамо. Аз нямам живот…

Софи пак отвори уста, Алберт поклати глава.

— Не, чакай… Ти го размени за мен. Предаде го на Игнасио и ме освободи… Единственото, за което помолих тогава, беше да му помогнем да се прибере. Дължим му го, дължим го на себе си… И ти обеща…

— Животът ни може да бъде по-добър — каза тя прегракнало. — Дължа на теб повече, отколкото дължа на Лотар и на когото и да било друг.

— Едното не изключва другото — възрази той.

Тя го погледна. Цялото му същество я молеше да прояви здрав разум.

— Напротив, Алберт, изключва го.

Той страдаше, личеше си.

— Срамувам се, мамо. Не ме карай да се срамувам.

Тя внезапно осъзна, че няма какво да му отговори. Тя бе тази, която се срамуваше. Срамът трябваше да бъде неин, не негов. Софи го погледна. Той седеше на стола. У него винаги имаше нещо уверено, нещо ясно и естествено. Но не и сега. Сега изглеждаше победен. Дълбоко измъчен. Предаден от нея… предател спрямо Лотар… наранен.

— Няма от какво да се срамуваш — заекна тя неубедително.

Той сякаш не я чу, мислите му бяха някъде другаде.

— Четири и двайсет е — започна тихо. — Сряда е. Последния час имахме шведски. Прибирам се с колелото от училище. Може би Густав ми прави компания. Топло е и приятно. Колелото цъка, асфалтът е нов… Карам нагоре по склона. Това е най-трудната част… Вкъщи приготвям нещо за хапване, слушам музика в кухнята, силно, вратата на верандата е отворена към градината… Преобличам се, отивам до тенис залата. Играя с приятели, весело е, забавлявам се… Може би печеля, но това няма значение. Щастлив съм, когато се прибирам, някак свободен. Анна идва. Изкъпвам се, преобличам се, двамата вечеряме на терасата. Ти си идваш. Седим и си приказваме. Двамата с Анна взимаме влака за центъра, отиваме на кино… Всичко е лесно, всичко е нормално.

Покрит с мъка; като с мокро одеяло.

— За това мисля… Времето преди катастрофата. Такъв трябваше да е животът ми. Мисля за нещо, което не съществува… И жадувам за него.

Цялата я изпълваше болка.

— Всичко започна толкова добре — промълви той.

Тя беше казала същото на майка си в кухнята…

— Дали сме забравили важните неща? — продължи той.

— Този въпрос е твърде сложен — отвърна тя.

— Не, не е, ти би трябвало да можеш да отговориш — каза той почти умолително.

Тя поклати глава.

— Но не мога.

Алберт се взря в нея, право в нея, право през нея. Видя объркването, което тя се мъчеше да удържи. Чувствата, които криеше. Видя всичко, разбра я.

— Никога няма да бъдеш свободна, мамо… Никога няма да намериш тих пристан. Дори да успееш с това, с което си се захванала, никога няма да бъдеш свободна…

— И за двама ни ли говориш, Алберт?

— За теб, мамо. Защото ако не направим всичко по силите си да спасим Лотар и Йенс, аз няма да остана при теб. Нито миг повече.

— Стреляхме комунисти от Сендеро Луминосо през осемдесетте и деветдесетте. Срещу заплащане — каза Кинг Идалго. — Стреляхме терористи в Ирак и Афганистан след двехилядната. Срещу заплащане. Също и в Западна Африка. Срещу заплащане…

Перуанецът поглади наболата си брада и продължи:

— През последната година се грижим за болната си майка. И това струва пари. Затова преди да почнеш, кажи колко смяташ да ни платиш.

Братята Идалго, Кинг и Виктор, бяха между петдесет- и шейсетгодишни, клюмнали мустаци, щръкнали кореми, каубойски ризи, каубойски шапки. И двамата носеха на колана си по една сребриста „Берета“ с перлена дръжка. Седяха един до друг на масата в собствения си двор в Лима.

— Ще стигнем и дотам, но първо поръчката — отвърна Арон.

Майка им излезе от къщата. Беше стара и крехка, правеше малки несигурни крачици, постави на масата гарафа вино и четири чаши. Това отне време. Раздразнение у братята, които припряно й махнаха да изчезва. Виктор промърмори нещо. Братята се разсмяха. Кинг подвикна обиди подире й. Арон позна испанската дума за курва. Братята се превиваха от смях. Старицата се прибра в къщата. Виктор напълни чашите.

— Добре се грижите за старата си майчица — подметна Арон.