Александр Содерберг - Добрият вълк

Изненадата отстъпи пред осъзнаването на действителността… Бяха дошли да го убият. През зимата Арон се опита да убие Софи в къщата в Дания. Сега беше ред на Йенс. Всички с връзка с Хектор трябваше да бъдат очистени. Но как, по дяволите, го бяха открили?

Йенс се подготви за куршум в челото, макар че как можеш да се подготвиш? Да затвориш очи, да се стегнеш… Изстрел, болка, чернота?

Само че не последва никакъв изстрел. Лешек направи знак на Йенс да не издава звук, клекна до леглото на Горман, сложи си хирургичната маска, която висеше около шията му, постави малък флакон пред зейналата уста на Горман и впръска една доза. Горман дори не се събуди. Просто спря да хърка и изпадна в безсъзнание.

Напрегнато очакване в стаята в продължение на няколко секунди, преди Лешек да си свали маската. Обърна се към Йенс.

— Здравей, Йенс Вал — проговори Лешек тихо.

Пулсът на Йенс беше учестен.

— Здрасти, Лешек — промърмори.

Лешек погледна хронометъра на ръчния си часовник, направи знак с ръка на жената да свали пистолета.

— Нямаме много време. Кажи ни защо си тук — нареди той.

Йенс беше озадачен. Обикновено умееше бързо да се приспособи и към най-неочакваната ситуация. Сега обаче остана изненадан.

— Кажете вие защо сте тук — отрони.

— Ти си се срещал с Морети тук, във Флоренция — започна Лешек. — Заедно с тоя тук. — Той посочи Горман. — Знам го кой е, Кевин Горман, знам и за кого работи, Игнасио Рамирес. Тъй че, Йенс Вал, за последен път те питам, какво правиш тук?

Йенс прегъна ъгълчето на страницата и затвори книгата, погледна първо жената, после Лешек, опита се да овладее положението, опита се да спечели време, опита се да скрие притеснението и объркването си.

— Тук съм по работа — рече.

— Доброволно?

Лешек пак погледна часовника си. Явно бързаха, а това беше добре за него, помисли си Йенс.

— Какво значение има?

Лешек очевидно го разбра.

— Лотар? — попита.

Лотар? Йенс започваше да схваща.

— Как ме открихте?

— Не сме те откривали.

— Тоест? — не го разбра Йенс.

— Не, ние задаваме въпросите.

— Иначе?

— Иначе ще те застрелям, също и Горман, на място.

Не звучеше много невероятно.

— Искате да намерите Лотар? — попита Йенс.

— Знаеш ли къде е? — настоя Лешек.

Йенс не искаше да им дава твърде много информация. Не още.

— Горе-долу…

— Къде и кога го видя последно?

— Местят ни.

— Заедно?

Йенс забави отговора.

— Понякога.

— Как е той?

— Добре е.

— Можеш ли да ни помогнеш?

— Вие можете ли да ми помогнете?

— За какво ти трябва помощ?

Йенс се замисли. Искаше свободата си, свобода за Лотар… и Арон… искаше да му счупи врата. Само че не можеше да помоли Лешек за това.

Лешек погледна часовника, отново.

— Сега или никога, Йенс.

Йенс се поколеба за момент, накрая каза:

— Двамата с Лотар се нуждаем от сериозна помощ, за да се измъкнем. Наблюдават ни ден и нощ.

— След Флоренция къде трябва да идеш?

Йенс се опитваше да разчете мислите на Лешек. Дали беше приятел, или враг? Погледна надясно. Боклукът Горман лежеше в леглото. В сравнение с него всички други бяха приятели, всички седем милиарди души на света.

— В Маями — отговори Йенс.

— Кога? — обади се жената.

— Утре.

— Защо Маями? — попита Лешек.

— Там бяхме отседнали, преди да дойдем тук.

— И Лотар ли?

Йенс кимна.

— Къде в Маями?

Йенс даде на Лешек адреса, а от него получи телефонен номер.

— Запамети този номер и се обади, когато можеш — нареди Лешек.

— Нямам достъп до телефон, няма как да се обадя.

— Все пак запомни номера.

— Трябва да тръгваме — намеси се жената, вече очевидно притеснена.

Лешек спря за момент, вторачен в Йенс. Сякаш го връхлетя някакъв спомен, някаква мъка.

— Съжалявам за Софи — промълви. — Кой я уби?

Йенс се опита да прозре какво се крие зад думите му. Явно умееше да лъже… Погледна и жената. Тя също изглеждаше тъжна.

Добри бяха… Прекалено добри? Съмнение жегна Йенс. Нима не знаеха? Не, невъзможно. Лъжеха, разбира се, че лъжеха. И той щеше да отговори със същото. Нямаше друг начин.

— Не знам. Бяхме излезли, заварихме я така. Намушкана с нож.

Лешек и жената помълчаха няколко секунди.

Накрая тя каза:

— Ако вие с Лотар се измъкнете, двамата с Лешек ще ти помогнем да намериш убиеца.

Тя изглеждаше нещастна. Едновременно гневна и тъжна.

Или пък тя наистина не знае, а Лешек знае?

Мислите на Йенс бяха объркани.