Александр Содерберг - Добрият вълк

И двамата се взираха в ресторанта и се мъчеха да си прояснят съзнанието.

Лешек погледна часовника си.

— Не знам колко още ще останат вътре, нищо чудно вече да тръгват. Трябва да решим незабавно… Помогни ми, Соня, мисли. Какво прави тук Йенс Вал? Как ти изглежда ситуацията?

Тя се опита да се съсредоточи.

— Той беше близък със Софи, неин приятел — започна Соня. — Оттам го познаваме…

— И?

— И ние приехме, че през зимата тя е сменила отбора, минала е към Ханке.

— Тогава какво прави той тук, в ресторанта?

— Той е контрабандист. Щом Софи е на страната на Ханке, тогава и той е при него… може би. Ханке прави бизнес с Игнасио — каза Соня.

— В това не сме сигурни.

— В кое?

— Че Софи е с Ханке.

Лешек стоеше неотлъчно до Софи в продължение на половин година. Работеше с нея, наблюдаваше я, защитаваше я. Изненада се, когато Арон заяви, че Софи е преминала към Ханке. Въпреки доказателствата Лешек се усъмни. Сега също се съмняваше, съмняваше се за Йенс Вал…

— Е, какво мислиш? — подкани го Соня.

— Виждал съм го няколко пъти. Добър човек е. Въпреки всичко. Не би се съгласил да прави какво да е.

— В смисъл?

— Не би работил за човек като Игнасио…

— Защо?

И двамата не сваляха очи от ресторанта.

— Има морал — отговори Лешек.

— Контрабандист с морал? — попита тя иронично. — И какво пренася?

— Най-вече оръжия, също и други работи.

— О, оръжия, колко благородно.

Иронията беше осезаема.

— Не, не в този смисъл — промърмори Лешек.

— А в кой?

— Моралът не играе роля тук. Той няма скрупули. Става дума за хората, така беше казал. Не искал да работи с дрога, онези типове били отвратителни…

От ресторанта излизаха хора. Но не беше нито Йенс, нито друг от компанията.

— Е, какво ми казваш, Лешек?

Лешек помисли за момент.

— Може да не е тук доброволно — рече.

— Как така?

— Както ти казвам.

— Това не е достатъчно — възпротиви се тя.

Той бързо я погледна, после пак се обърна към ресторанта.

— Дон Игнасио — промълви. — Знаем що за човек е, знаем как работи, как прегазва всичко по пътя си. Мъж като Йенс Вал не би работил за Игнасио.

— Според теб — каза тя.

— Според мен — кимна той.

Тя обмисли идеята, преди да каже тихо:

— Йенс Вал работи за дон Игнасио по принуда?

— Разбираш ли какво предимство ще е, ако е така? — прошепна Лешек. — По този начин ще имаме достъп.

— А може би не — поклати глава тя. — Успяваме да се свържем с Йенс. Теорията ти се оказва погрешна, той е на тяхна страна по причина, която не знаем. Разкриваме позицията си, те се досещат, че Хектор е наблизо, и изпращат тук всичките си главорези да го търсят. Ще ни открият.

— Този риск съществува — съгласи се Лешек и кимна към ресторанта.

Групата излезе, спря се до колата за последни реплики. Кевин Горман с изпъкналото чело не се отлепяше от Йенс и за миг.

— Какъв е този Горман? — попита Соня.

— Пълна гад.

Разговорът между Йенс и Морети продължаваше.

— Йенс няма да се качи в колата — забеляза Лешек.

— Така изглежда — съгласи се Соня.

Накрая се ръкуваха, ниският Морети и високият Йенс. Морети се качи в колата и седна отзад. Йенс и Горман пресякоха площада.

— Проследи ги — нареди Лешек.

Соня слезе от колата, взе си чантата, метна я на рамо и тръгна през Пиаца дела Синьория.

Тя се държеше на разстояние от Йенс и Горман, докато те се отдалечаваха през южната страна на площада, покрай репликата на статуята на Давид.

Мъжете вървяха по Пиацале дели Уфици надолу към реката. Там свиха надясно, минаха покрай Понте Векио и после пак надясно, по една по-тясна улица, и влязоха в хотел. Соня ги последва през стъклените врати; вътре беше по-прохладно. Едно пиколо с пърхот по раменете висеше до ръчната си количка и я зяпаше с интерес.

— Гледането е безплатно — подхвърли Соня и влезе в лобито, спря и се престори, че търси нещо в чантата си, докато Горман си чакаше ключа на рецепцията. Взе си го и тръгна с Йенс към асансьора. В момента, в който вратите му се отвориха, Соня се насочи към стълбището. Забърза нагоре, предположи, че стаята им е на втория, третия или четвъртия етаж. Иначе нямаше защо да ползват асансьора.

Тя надзърна в коридора на втория етаж. Нямаше никого, затова продължи към третия, ослуша се, предпазливо открехна вратата.

В края на коридора вървяха Йенс и Горман, отдалечаваха се от нея. Кевин Горман отключи, скри се в хотелската стая, вратата се затръшна зад тях.

Соня забърза натам, за да види номера.