Александр Содерберг - Добрият вълк

— Започва да става горещо — каза Томи. — Нали схващаш?

Еди кимна, без да го поглежда.

— Какво схващаш? — настоя Томи.

— Бринкман — смотолеви Еди.

Томи му хвърли бърз поглед.

— И точно сега ти се насираш, започваш да се съмняваш, да мислиш за добро и зло и тем подобни простотии?

— Не съм казвал такова нещо.

— Напротив. Казваш го с всяко движение.

— Това са важни въпроси — промърмори Еди, покашля се.

— Всичко е относително — отвърна Томи.

Минаха по „Транебершбрун“. Волвото беше с автоматична скоростна кутия, Томи натискаше газта от време на време. Все едно караше лодка. Колата се носеше свободно напред, преди Томи отново да я пришпори. Той шофираше само така.

— Ще го извършим заедно — продължи Томи. — Има и още един. Ще ги премахнем едновременно.

Този път Еди се обърна към него.

— Каза, че е само тя — пророни.

— Казах, че задачата е една.

Еди отмести поглед. Прие и това… просто така. Смехотворно, помисли си Томи. Той можеше да обърне истината надолу с главата, да я изсипе на пода и после да я вдигне, да нагласи събития и хора по начин, изгоден за самия него. И след това да я даде на Еди. И Еди щеше да я погълне на един залък. Тъй като Еди се нуждаеше от цел, за да не излезе от релси.

Томи се почеса по ухото.

— Няма да ти дам всичко… Но ще получиш част от историята… Знай, че това, което правиш, е важно. Че играе роля в голямата картина. Че ти въпреки всичко си на страната на добрите.

Еди наостри уши.

— Софи Бринкман имаше връзка с Хектор Гусман. Тя е изнудвачка и е пряко замесена в убийството на нашите колеги Гунила Страндберг и Ларш Винге.

Този път Еди погледна Томи скептично.

— Винге застреля Гунила — възрази Еди. — И се самоуби.

Томи поклати глава.

— Това е официалната версия, тъпотиите, които пишат по вестниците. Но истината е друга.

Томи направи театрална пауза, после продължи с по-тих глас, по-настойчив, тъжен:

— Нашата колежка Гунила поиска помощ от Софи, за да уличи Хектор. Софи издаде на Хектор, че полицията е по следите му. Те очистиха Гунила и Ларш, нагласиха всичко така, че да изглежда, че Винге е застрелял нея и себе си. Това е истината. Но нямаме каквито и да било доказателства срещу нея.

Томи видя колебанието в Еди.

— Бринкман уби полицаи — продължи Томи. — И сега ни заплашва с безброй гадости, ако не направим каквото иска от нас. Тя е опасна… Ще убие отново. Един от най-ужасните хора, които съм виждал през полицейската си кариера… Сега се е сдушила с друга свиня, Майлс Ингмаршон. Помниш ли го?

Еди поклати глава.

— Колега — обясни Томи. — Прецака всички ни. Уби един наркодилър, може би и друга колежка, Антония Милер. Тя изчезна. Той се съюзи с Бринкман. Суперзаплетено е, но Бринкман е…

Томи пак направи пауза. Престори се, че мисли. Продължи:

— Повечето убийци, които съм срещал през кариерата си, са изгубени души, които са направили грешна стъпка, докато са били пияни или в състояние на временно умопомрачение… Но някои, малък брой, са хладнокръвни убийци. Те са проклети изроди, които, мен ако питаш, са загубили правото да живеят сред нас.

Томи сниши глас, каза:

— Понякога човек трябва да сложи край; трябва да прекрачим границата, да довършим онова, което сме започнали. И после да се върнем в правия път и да се преструваме, че нищо не е станало.

Томи видя, че Еди възприема казаното.

„Фридхемсплан“, Томи си проправи път през задръстването.

— Тя трябва да бъде премахната, Еди… Той трябва да бъде премахнат, няма друг начин… И двамата са психопати — прошепна Томи.

Еди не продумваше.

Томи протегна ръка към задната седалка, издърпа един найлонов плик. Пусна го на коленете на Еди.

Еди го отвори. Беше пълен с банкноти.

— Пет пари в кесийка, Еди. По-точно двеста. Няма да останеш без дял от цялата работа.

Еди погледна парите. Томи издърпа плика от ръката му и пак го хвърли отзад.

— По-късно — обясни.

Влязоха в центъра, Томи насочи колата по „Хантверкаргатан“.

— И майка ти е от онези, нали?

— Какво? — не го разбра Еди.

— От психопатите. Изоставила те е, изчезнала яко дим, мислела само за себе си, наливала се и се чекнела… знам историята, Еди, знам през какъв ад си минал.

Еди погледна Томи.

— Откачени женски… — продължи Томи. — Да не би да очакват, че ние ще стоим отстрани и ще гледаме как унищожават всичко и всички, без да се намесим?

Томи видя, че Еди кимна. Получи се, хвана се. Въпреки че горкият Еди не разбираше нищо, той изведнъж намрази Софи Бринкман… и майка си. И някъде, макар и дълбоко… да, може би видя в Томи Янсон бащинска фигура.