Александр Содерберг - Добрият вълк

— Ще попътуваш, Еди — каза Томи. — Тя най-вероятно се крие в Прага. Започни от посолството, открий я, също и Майлс Ингмаршон. Изпълни задачата, нека си платят, погрижи се и за двамата, тихо и кротко, и си ела у дома като свободен човек.

Банкерът Джузепе Русо се беше обадил да съобщи часа на срещата между Алдо Морети и хората на дон Игнасио от Колумбия.

Соня беше пребледняла, докато двамата с Лешек пътуваха към Флоренция.

Минаха по тесните улички на града и накрая стигнаха до една пресечка в югозападната част на площад „Синьория“. Паркираха с лице към широкото, открито пространство и ресторанта, където щеше да се проведе срещата.

Движение по площада, туристи, местни, търговци, файтони с коне за разглеждане на града.

Лешек слезе от колата, пресече площада и влезе в ресторанта. Посрещна го сервитьор.

— Маса до прозореца — каза само Лешек.

Отведоха го в далечния ъгъл на заведението. Той седна и оръжието се притисна в ребрата му. Китайски пистолет Тип 67. Създаден да бъде тих дори без заглушител. Зареден с дозвукови патрони. Така би могъл да стреля вътре в ресторанта и да спести няколко секунди, преди да е настъпила паниката, да изведе човека, когото щеше да отвлече. Ако станеше твърде напечено, щеше да повика Соня. Имаха две коли за бягство, паркирани на различни места извън центъра на града. Едната на юг, на хълма при площад „Микеланджело“, под манастира. Другата на запад, при железопътната гара.

Лешек беше проучил ресторанта. Имаше маси на открито, както и вътрешна част с бар и кухня. На горния етаж пазеха две стаи за частни компании, едната побираше десетина души, другата трийсет. Там щяха да се срещнат, така каза Русо… стига изобщо да дойдат.

Лешек сведе очи към ръцете си. Дишаше спокойно и ритмично, пазеше си силите.

Десет минути изтекоха бавно, следващите десет — като цяла вечност.

И тогава нещо се случи в ресторанта. Промяна в настроението. Другите клиенти не можеха да определят причината. За разлика от Лешек.

Един сервитьор говореше с двама колеги, единият забърза нанякъде. Едър, добре облечен мъж влезе и се огледа. Първият сервитьор го посрещна, ръкуваха се, сякаш се познават, и се насочиха към стълбите, които водеха до двете частни помещения.

Авангардът беше пристигнал. Лешек огледа заведението за други подозрителни типове, разположени стратегически. Но не видя такива. Разбира се, можеше и да греши…

Едрият се върна на долния етаж, застана до вратата към лятната градина, сключи пръсти пред корема си и зачака търпеливо.

Един автомобил спря на площада пред ресторанта. Лешек не можеше да види кой слиза, само мяркаше силуети между хората и саксиите с пълзящи растения около прозореца. Но в ресторанта влязоха в редица четирима души.

Лешек се съсредоточи. Разполагаше с един-единствен шанс да види кой от хората на Игнасио е дошъл.

Водеше ги някаква горила, която кимна на приятелчето си, застанало до вратата, след това вървеше Морети — зализана коса, кариран костюм, лилава кърпичка в джоба, тъмни очила, пълен запъртък въпреки високите обувки. Зад него — висок рус мъж, а най-отзад — по-млад с дълга, рядка коса и изпъкнало чело…

Общо четирима.

Прекосиха ресторанта на път към стълбището.

Лешек наблюдаваше групичката.

Русият… Видът и движенията му.

Нямаше грешка… Нямаше кой друг да е.

Лешек отвори вратата на колата и се тръшна на мястото до шофьора. Гледаше право напред с празен поглед.

Тя се вторачи в него въпросително.

— Никой ли не дойде?

— Напротив — отрони той. Очите — насочени през стъклото, мислите в безпорядък.

— Лешек?

— Морети дойде — започна той. — Заедно с трима други, единият от които е неговият бодигард.

— А от страна на дон Игнасио?

Той се обърна към Соня. Помисли още малко, накрая каза:

— Йенс Вал.

Мина секунда, докато тя схване какво й казва.

— Йенс? Шведът? Приятелят на Софи?

Той кимна.

— Защо? Какво прави той тук?

— Игнасио го е пратил.

— Но защо?

Лешек не отговори.

Соня се замисли дълбоко.

— Ами ако сме сгрешили? — промълви тя. — Ами ако тази среща няма нищо общо с Игнасио?

— Има общо. Видях още един. Знам, че работи за Игнасио, американец. От САЩ го бяха пратили в Колумбия да обучава военни формирования, които да се бият с партизаните от ФАРК. От десет години работи за Игнасио като бодигард и наемен убиец… Кевин Горман. Беше си чист късмет, че никой не погледна към мен — завърши Лешек.