Александр Содерберг - Добрият вълк

Томи беше уредил фалшиво разрешително за колта на Еди. Оформи го според изискванията, внесе го, показа необходимите документи. Лесна работа.

Шведското посолство в Прага се намираше на тясна уличка, която излизаше на площад. Задната страна гледаше към парк. Наоколо нямаше ресторант с външни маси, нито друго подходящо място, от което Еди да следи кой влиза и кой излиза. Наложи се чисто и просто да се разхожда нагоре-надолу по улицата и да се надява на късмета.

Топлината го притесняваше, слънцето грееше високо в небето, изобщо нямаше вятър. Той носеше слънчеви очила и шапка с надпис Havoline . Яке, което скриваше пистолета. Еди се потеше.

Нагоре-надолу по хълма като онзи шибан професор Балтазар от анимационното филмче. Мина покрай посолството безброй пъти, държеше под око и двата входа. Главния и един по-малък. Почти никой не влизаше и излизаше от сградата. Двойка кретени с раници на гърба се снимаха пред посолството. От къде на къде, дявол да ги вземе? Гледайте, тук сме пред шведското посолство!

Часовете се влачеха. Еди започна да се съмнява. Между пет и пет и половина следобед няколко души излязоха през по-малката врата. Служители, предположи той. Нито следа от Софи, нито от Майлс…

Еди пак слезе надолу по склона. На вече станалото обичайно място се завъртя и тръгна обратно нагоре. Все същото, пак и пак. Никой не излизаше от посолството. Часът наближаваше шест и той реши да се откаже и слезе надолу за последен път. Размина се с жена, която се качваше. Къса руса коса… около трийсетгодишна. Тя се усмихна широко и помаха на някого зад Еди. Той подмина жената, продължи още малко надолу, обърна се и пак се закатери.

Еди виждаше гърба на жената по-нагоре. Тя срещна мъж, който вървеше към нея. Спряха, целунаха се, хванаха се за ръце и тръгнаха надолу, към Еди. Той стоеше със сведена глава, докато се разминаваха. Мъжът явно беше казал нещо забавно, жената се смееше. Еди го позна веднага. Изглеждаше като от миналото. Като стара холивудска звезда. От онези с черните коси, сресани на път, които пушеха като комини, без да ги хване рак, и говореха меко… Майлс Ингмаршон.

Еди продължи още няколко крачки, за да им остави време да се отдалечат, обърна се и ги последва.

Жената? Софи? Не, друга беше. Иначе Еди щеше да е в идеална позиция, просто щеше да се приближи в гръб, да ги застреля и да избяга.

Продължиха надолу по улицата още няколко минути. За изненада на Еди изведнъж завиха наляво, пресякоха и влязоха в един вход. Еди продължи право напред трийсетина метра, преди да спре. Погледна сградата. Красиво старо здание на четири етажа. Обърна се и огледа отсрещната къща — същият тип, същата възраст. Бяха близо една срещу друга, разделяше ги само еднопосочната улица… едва няколко метра между фасадите.

Входът на отсрещната сграда имаше обикновена ключалка, също и такава с код и домофон.

Той тъкмо понечваше да позвъни на домофона, когато вратата се отвори. Излезе възрастна жена.

— Dobrý den — промърмори.

Еди задържа вратата, уж да й помогне, след което се вмъкна вътре.

Каменно стълбище. Качи се на четвъртия, последния етаж.

Две врати с табелки, от които научи, че са офиси. Еди провери ключалките. Лесни за отваряне. Почука. Отвътре не се чуваше нищо.

Вкара специалния пистолет в ключалката и след трийсет секунди вратата се отвори. Тъмен офис, никаква аларма. Три бюра в редица, изключени компютри.

Еди влезе. Четири прозореца към улицата и отсрещната сграда. Той застана в средата на помещението, взря се в прозорците насреща. Веднага видя Майлс и Софи… и другите. Третият етаж. Седяха в кухня, около маса. Храна, свещи, бутилки вино, бутилки вода. Общо петима души. Майлс и жената с късата руса коса. Софи и синът й, младо светлокосо момче в инвалидна количка. До него едър широкоплещест мъж с бръсната глава. Еди не знаеше кой е. Не че имаше значение.

Той насочи телефона си към тях и увеличи картината. Те затрепериха на дисплея, той ги снима отблизо, после и от по-далеч. Томи искаше една снимка преди и една след. Тази беше преди…

Еди прибра телефона и извади колта, претегли пистолета в ръка, поглади предпазителя с палец, напред и назад. Щрак… Щрак… Щрак…

Тя беше наблизо. Софи…

Устата на Еди пресъхна. Пулсът се ускори, той слушаше дишането си и държеше пистолета вдигнат, с изпъната ръка. Прицели се в главата й. Нямаше да е трудно. Насочи дулото към главата на Майлс. Върна се на Софи.