Александр Содерберг - Добрият вълк

Един хеликоптер кацна при частния терминал. Слязоха четирима души — двама мъже и две жени. Хеликоптерът излетя веднага и изчезна.

Еди насочи поглед натам. Едната от жените… начинът, по който ходеше, по който се движеше. Неин собствен ритъм, неин собствен стил. Беше го забелязал, когато я следваше през „Нормалмсторг“, по „Библиотексгатан“ и в метрото… Софи Бринкман.

Еди се добра до прозореца, облегна се с две ръце на стъклото. Другата жена. Руса, малко по-ниска от Софи, облечена като… Каролине. И единият от мъжете, по-високият… дали не беше Хектор Гусман…

Еди се мъчеше да се съсредоточи, да види всички подробности… Групичката се скри в терминала.

Не, не беше възможно да са тук. Би трябвало още да са на ферибота в открито море.

Пак го обхвана колебание. Беше болен, умираше… Разбира се, имаше халюцинации.

Какво го прихвана?

Еди наведе глава, стисна очи. Виеше му се свят. Не чуваше добре, усещането за допир беше грубо и болезнено, трепереше от студ, миризмите му се струваха странни. Отровен вкус в устата. Целият надупчен като швейцарско сирене, инфектирани рани по цялото тяло, възпалението го изгаряше… температурата достигна пика си. И насред всичко това — тежки, лепкави, неясни мисли, които му се изплъзваха и рядко му даваха някаква насока… А сега на всичкото отгоре видя и Каролине Берйер… Явно бълнуваше.

Еди отвори очи. Погледна към терминала. Групичката отново излезе навън. Чакаха ги двама мъже, качиха ги на единия от самолетите. Мъжете изглеждаха извънредно предпазливи. Вдигнаха стълбичката, вратата се затвори.

Еди не можеше да остави нещата така.

Отне му петнайсет минути да излезе от летището. Още десет минути, за да стигне с таксито до терминала за частните самолети, тъй като пътят обикаляше в полукръг покрай летището.

Когато Еди най-сетне се добра дотам, машините вече набираха скорост. Еднаква маркировка на опашките — „Ханке ООД“. Бяха в далечния край на пистата и двигателите бръмчаха.

Жената с шала на гишето. Еди отиде при нея. И тя като всички останали се усмихна притеснено, като забеляза болнавия му вид, нараненото лице.

— За къде летят тези самолети?

Тя отвори книжата си.

— За Колумбия… — Тя прочете подробностите. — Перейра … — каза го на срички. — А летището се казва… — взря се в страницата, — Матекана… Може би не го произнасям правилно.

— Може би. Имате ли имената на пасажерите? — Той й показа документите си от шведската полиция.

Тя поклати глава.

— Нямам право да ги съобщя, само дестинацията… съжалявам.

— На мен можете — той пак размаха картата си.

Тя поклати глава.

— Не мога. — Тя стисна устни, все едно всеки миг я очакват мъчения.

Еди влезе в интернет през телефона си. Намери статия от Каролине Берйер. Най-долу имаше нейна снимка. Той я увеличи с палец и показалец. Поразмаза се.

— Тази жена качи ли се на борда?

— Не зная.

— Знаете. Качи ли се на борда? Помогнете ми, жената е в опасност…

Тя изпадна в дилема.

— Жена с подобен вид може да се е качила на борда — каза уклончиво. Явно остана доволна от отговора си.

Час по-късно Еди беше запазил и платил самолетен билет за двайсет и четири часов полет от Хелзинки до Перейра в Колумбия през Лондон и Богота. Пет часа след това седеше в икономичната класа на еърбъса и чакаше всички да се качат на самолета за Лондон. Седеше до пътеката, трепереше от студ, а покрай него продължаваха да се точат още и още хора.

Четирима мъже в редица. Двама добре сложени с бръснати глави, двама южноамериканци, дойдоха заедно, бяха в група. Еди като че ли познаваше мъжа най-отпред. Погледите им се срещнаха; онзи му кимна, все едно той също е бил в ада и знае какво е. Еди беше виждал този поглед у някои войници в Афганистан. Кимна в отговор. Чак след като отминаха, се сети чие е това лице. Приличаше на дясната ръка на Хектор Гусман, Арон Гайслер. Беше виждал стара и неясна негова снимка в материалите по разследването на убийствата в „Трастен“. Не беше случайност, че и двамата летяха за Богота. Еди беше на прав път… Само че Арон го беше видял. Еди не биваше да се показва повече.

Купи си нови дрехи от „Хийтроу“ — чифт тъмносини спортни панталони с няколко джоба, нова тъмносиня риза, която продавачът му помогна да среже с ножица, та да може да вмъкне гипсираната си ръка. Също и тъмна шапка с логото на някаква снобарска фирма на козирката. Ама че глупаво. Не му беше приятно да я носи. Еди взе болкоуспокояващи, пи антибиотик и смени билета си с такъв за бизнес класа, което му струваше безбожна сума. Смени и вътрешния полет от Богота до Перейра и се приготви за следващото излитане след половин час. Всичко това с цел да не среща повече Арон Гайслер.