Александр Содерберг - Добрият вълк

— Никога не бих те наранил — продума той. — По никакъв начин.

Тя искаше да му повярва.

— Затворнички ли сме тук? Ние с Каролине?

Той кимна.

— Къде ни водите?

— В Колумбия.

— При Игнасио?

Той пак кимна.

— Помогни ми, Хектор — примоли се тя.

— Нямам ресурси за такова нещо — поклати глава той.

— Ралф има. Помоли го, когато се договаряте. Знам, че това сте намислили… Погрижи се Алберт и Михаил да напуснат Прага. На самолета да има оборудване и лекар, който да се грижи за двама простреляни, мъж и жена…

Той я изгледа.

— Не тук си искала да се озовеш — подхвърли той.

Тя не искаше да сменят темата.

— Не, не исках — отговори все пак.

— Ти ли ме насади в Маями?

— Да.

— Какъв беше планът?

Тя погледна Хектор. Беше спокоен и сдържан. За разлика от нея.

— Ти и Томи Янсон — започна тя. — Ти трябваше да влезеш в затвора. Той да изчезне… Такъв беше планът. Тогава ние двамата с Алберт щяхме да можем да си продължим живота.

— Съжалявам — каза той.

— Тогава ми помогни.

— Върни ми Лотар, Софи. Не искам да се пазаря с теб. Но си искам сина и това може да стане само сега.

— В момента, в който Алберт и останалите излетят и бъдат в безопасност във въздуха, ще ти кажа къде се намира Лотар — обеща тя. — Ще можете да го вземете оттам и всички да се съберем.

Полицейски доклади и рапорти. Томи четеше, Ленартсон стоеше до него и предаваше информацията устно.

— И Икономическа, и разузнавателните преровиха цялата система. Проследиха кредитната карта на Еди до купуването на самолетен билет за Хелзинки.

Томи четеше.

— А после?

— За съжаление, нищо. Нашите момчета не откриха друго. Не могат да проследяват транзакции в чужбина толкова бързо. Ще трябва да почакаме няколко дни…

Вратата се отвори, показа се мъж с гола глава.

— Томи, в отдела се получи някакъв суперстранен мейл… Трябва да го видиш незабавно. Препратих ти го.

Вратата се затръшна след него.

Томи отвори имейла на компютъра. Ленартсон стоеше зад гърба му, и двамата го прочетоха. Томи познаваше съдържанието му твърде добре. Пишеше например, че е убиец, че е отнел живота на сума ти колеги, че е крал огромни суми.

— Ама че тъпотии — изсмя се Томи и се изправи.

Ленартсон се помъчи също да се засмее, но не се получи.

— Мамка му, какви тъпотии — повтори Томи и се опита да изсумти. И това не се получи.

— Какво ли не измислят — заяви Ленартсон, все едно имейлите с подобно съдържание са ежедневие.

— Да, всякакви глупаци има — въздъхна тежко Томи.

— Да — прошепна Ленартсон и поклати глава.

Секунда мълчание.

— Трябва да вървя — каза Томи.

— Да, добре! — възкликна Ленартсон с облекчение.

Томи завъртя ключа на колата, натисна газта в момента, в който двигателят запали, както се правеше едно време. Той караше напрегнато по натоварените улици, телефонът звънеше непрекъснато; накрая го метна през прозореца. Движението ставаше все по-бавно и трудно, той включи синята лампа и сирената. Проправи си път през града. С пълна газ към къщи.

Нагоре по чамовото стълбище към спалнята. Преоблече се — панталони, риза, сако. На най-горния рафт в гардероба беше оставен приготвеният сак, сакът за бягство. Извади го. Хвърли го на леглото, издърпа ципа докрай. Всичко си беше на мястото. Парите в брой, дрехите за няколко дни. Паспортът с албанското име. Томи го беше уредил благодарение на един собственик на нощен клуб и сводник, който държеше публичен дом при Синкенсдам. Снимката донякъде приличаше на Томи. Мъж с очила и без мустаци. Очилата чакаха в чантата. Мустаците подряза в банята с ножичка за нокти и после обръсна останалото. Кожата отдолу беше по-бледа.

Той се вгледа в отражението си в огледалото. Не се беше виждал без мустаци от гимназията насам… А сега бяха изчезнали; като всичко останало.

Изтича до бюрото долу до стълбището, грабна семейната снимка, напъха я в сака, отнесе го до колата и го хвърли на задната седалка.

Слезе в избата. Надникна в кабинета си. Беше възнамерявал да нареже всички материали от папките с шредера… Папките бяха дебели… Нямаше никакъв начин да успее навреме. Те сигурно вече идваха насам… Всички проклетници.

Дълбока въздишка. Обратно нагоре по стълбите, после в гаража. Двете двайсетлитрови туби бензин тежаха. Той ги внесе в къщата. Остави едната в кухнята, другата свали в мазето. Томи напои кабинета си; бензинът се разплиска.