Александр Содерберг - Добрият вълк

Той запази няколко литра, които изля постепенно, докато вървеше заднешком нагоре по стълбите. Там опразни втората туба и повтори упражнението — запази няколко литра, които изля на струйка по пътя към антрето и по каменната алея до портата.

Там Томи спря. Ухаеше на клематис, рози и бензин… някъде наблизо лаеше куче, по-надалеч бръмчеше косачка.

Кибритената клечка изсъска. Полетя бавно към бензина в краката му.

Пуф.

Син пламък плъзна към къщата, в антрето. Първият трясък откъм кухнята, когато събрания бензин избухна. Няколко секунди след това кабинетът му в мазето беше унищожен, малките прозорчета се пръснаха и избълваха пламъци навън. Топлината им лъхна лицето на Томи.

Миналото му се яви. Моника и момичетата стояха вътре, сред пламъците в кухнята. Приготвяха вечеря, а косите им горяха. Изобщо не забелязваха… А после изчезнаха.

Пожарът се разрастваше бързо. Цялата къща гореше. Като клада. Той не можеше да откъсне очи.

Сега трябваше да чувства триумф. Трябваше да е приключил започнатото, Софи Бринкман и Майлс Ингмаршон трябваше да са мъртви. Томи щеше да замете следите, да продължи като ченге още малко и да се подготви за новия си живот. Да се премести в Испания…

Вместо това сега му се налагаше да бяга с подвита опашка.

Яростта потече през тялото му, от темето надолу към корема, там спря, плисна се, тежка и неприятна. Чувството, че е загубил, че се е провалил, че е прецакал всичко… И неуважителното и нахално отношение на другите спрямо него. Все едно не съществуваше, все едно не играеше никаква роля… Ниският му ранг.

Нисък ранг?

От това го заболя. Повтори си думите наум.

Нисък ранг…

Най-големият му ужас. Нисък ранг… Да се намира ниско долу в йерархията — срещу това се беше борил толкова упорито цял живот.

Къщата. Пращенето на буйните пламъци, стъклата, които се пръскаха, пластмасата, която съскаше, дървото, което се цепеше.

Той щеше да възстанови равновесието… Томи погледна часовника… Преди да напусне страната. Касандра, курвата, щеше да научи кой е шефът. Оттам той щеше да оправи всичко.

Томи се качи в колата и си отиде, обърна гръб на всичко, което е бил. Насочи се към нейния апартамент. Скърцаше със зъби. Колкото повече приближаваше, толкова по-ясно ставаше. Не беше тя… Не при Касандра щеше да върне мястото си в йерархията…

Томи зави рязко, обърна, пое в обратна посока, към северните предградия, към Енебюберг.

Хектор вървеше по коридор към носа. Всичко беше меко, тихо и луксозно. Той се мъчеше да се държи на разстояние, да не позволи нищо да му повлияе. Любовта към Софи, радостта, че е жива, срещу омразата към Ралф Ханке, от когото той беше толкова зависим в този момент. И предателството на Арон… Не биваше да допуска нищо от това близо до себе си. Тъй като ако и за миг дадеше воля на емоциите, всичко щеше да отиде по дяволите.

Ралф седеше зад бюрото; погледна над очилата си за четене, когато Хектор влезе и седна на едно кресло.

— Нека си подготвим плановете за дон Игнасио — предложи Хектор.

Ралф се облегна назад в офис стола си.

— Слушам те.

— Не, първо ти. Какво искаш?

— Кристиан, жив и здрав.

— Само това?

— Само това.

— Защо ли не ти вярвам? — усъмни се Хектор.

— Знаем, че в момента Игнасио е там. Ако искаме да постигнем нещо, трябва да действаме незабавно — прекъсна го Ралф.

— Пазят го, в ръцете му са и полицията, и армията.

Ралф поклати глава.

— Вече не, не по същия начин. През последната година нещата се промениха. Планирам от дълго време, говорих с хора от района, купих най-важните. Той не го знае, но всъщност е пазен сравнително добре, нищо повече. Ако действаме незабавно и правилно, ще го премахнем, без да използваме твърде големи ресурси… Тъй че… какво ти трябва, Хектор Гусман?

— Искам да пратиш самолет до Прага, веднага. На борда да има лекар и болнично оборудване за двама простреляни. Общо ще бъдат четирима души. След това междинно кацане недалеч, ще вземат още един пътник и продължават към Колумбия, откъдето ние ги поемаме.

— Може да се уреди — каза Ралф, без да задава въпроси. — Друго?

— Искам цялата организация на дон Игнасио. Цялата му мрежа. Всичко. Искам си и онова, което ти ми открадна. Искам и част от твоите сделки да се свържат с мен. Гледай на това като на наказателна лихва.

— Изпълнимо — склони германецът.

Хектор изгледа Ралф.

— Защо не се пазариш? — усъмни се той.