Джон Гришэм - Беглецът

- Да, непрекъснато ги виждам. Учихме за тази вой­на, но, да ти призная, изобщо не я разбирам.

- Аз също. Беше национална трагедия. - Айк отпи от кафето си и за миг зарея поглед надалече.

- Видя ли Пийт Дъфи? - отново попита Тео.

- О, да - сепна се Айк и се озърна, да не би да ги чува който не трябва.

В радиус от десетина метра нямаше никого. Тео огледа просторното фоайе и мерна господин Маунт в другия край.

- Дебнех на станция „Джудишъри Скуеър“ - про­дължи Айк, - на две спирки преди „Метро Сентър“, където сте се качили вчера. Не видях никой с позната външност. Влакът пристигна в четири и четиресет и пет. Осем вагона. Качих се в третия, огледах се макси- мално бързо, но не забелязах никого. На станция „Мет­ро Сентър“ се преместих в четвъртия вагон. Никой. На станция „Фарагът Норт“ се преместих в петия ва­гон и... бинго! Беше претъпкано, както ме предупре­ди, затова бавно се приближих към един мъж, който приличаше на Пийт Дъфи. Беше се скрил зад вестни­ка, но аз успях да видя лицето му. Не вдигаше поглед, не се озърташе, беше потънал в своя свят. Отдръпнах се и останах скрит в тълпата. Щом приближихме станция „Тенлитаун“, той сгъна вестника и се изпра­ви. Когато влакът спря, слезе. Последвах го чак до ма­лък жилищен блок на Четиресет и четвърта улица. Той влезе вътре. Сигурно тайната му квартира е там.

- Защо се крие във Вашингтон, а не в Мексико или в Австралия?

- Защото всички очакват да е избягал там. Често най-трудно намираме някой, който е точно пред очите ни.

- Гледах филм за един човек, който бягаше от ФБР и си беше направил всякакви пластични операции. Според теб Дъфи прибегнал ли е до нещо такова?

- Не, но определено е променил цвета на косата си и си е пуснал мустаци. Носи очила, които са фалшиви. Наблюдавах го как чете вестника - не гледаше през стъклата, а надничаше над тях.

- Но какво търси тук?

- Не знам, най-вероятно си чака новите докумен­ти - шофьорска книжка, акт за раждане, карта за социална осигуровка, паспорт. Във Вашингтон има много добри фалшификатори, има нелегални ателиета, къ­дето могат да ти направят всякакви наглед редовни документи. Не е лесно да напуснеш страната като бег­лец, но още по-трудно е да влезеш в друга държава без надеждни документи. Освен това сигурно е близо до парите си. Може би има един-двама приятели, които му помагат да подготви бягството си. Не знам, Тео, но се обзалагам, че не смята да стои тук дълго.

- Добре, чичо, ти си възрастният. Какъв е планът?

- Ами трябва да действаме бързо. Полетът ми е утре на обед, затова си мисля да стана рано и да се вър­на в метрото. Ще се опитам да го засека на станция „Тенлитаун“ и да го проследя, да видя какво ще прави през деня. Много ще внимавам, защото, ако заподозре нещо, пак ще изчезне. После ще се кача на самолета и утре вечер ще съм в Стратънбърг. Чувал ли си за една компютърна програма, която се казва „Фъзифейс“?

- Не, каква е?

- Сваляш си я, струва стотина долара, и сравняваш снимки на лица, за да идентифицираш онзи, когото търсиш. Ще намеря стара снимка на Пийт Дъфи, да речем, от архивите на вестника и ще я сравня с лицето от твоето видео. Ако съвпаднат, веднага се обаждам в полицията. Всеки четвъртък играя покер с едно пен­сионирано ченге на име Слатс Стилман, възрастен мъж, който още е много близък с шефа на полицията. Мисля да поговоря със Слатс, да го помоля за съвет. Допускам, че полицията ще се задейства бързо. С малко късмет за броени дни ще арестуват Дъфи. И ще го върнат в Стратънбърг за нов процес.

- Голям процес, нали?

- Точно като предишния, само че този път ще го обвинят в бягство и опит за укриване от закона. Спу­кана му е работата, Тео, а ти ще си герой.

- Не искам да съм герой, Айк. Все си мисля за Омар Чийп, за Пак и за другите бандити, които работят за Пийт Дъфи. Сигурен съм, че още се навъртат из града. Не искам името ми да се споменава.

- Не се безпокой, ще действаме внимателно.

- Ако има голям процес, Боби Ескобар ще трябва да свидетелства, нали?

- Разбира се. Той е основният свидетел. Още е в града, нали?

- Така мисля, обаче... Последния път, когато гово­рих с Хулио, всички живееха заедно в един апарта­мент и чакаха документите си от имиграционната служба.

- Боби още ли работи на голф игрището?

- Така ми се струва. Това ме притеснява, Айк.

- Виж, Тео, сигурен съм, че полицията ще действа много предпазливо с Боби. Без него обвинението е доста неубедително, затова полицията ще го охраня­ва. Не бива да допускаме престъпниците да влияят върху правосъдната ни система. Хайде де, ти си поло­вин адвокат, знаеш колко е важно да се провеждат справедливи съдебни дела. Съдия Гантри ще води процеса и ако надуши, че има заплахи към някой сви­детел, ще разпердушини Дъфи и шайката му. Време е да ускорим нещата.