Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

Бен отпи една глътка под внимателния поглед на домакина. Знаеше какво си мислеше старецът.

— Това не пречи на работата ми — каза той и завинти капачката.

— Не се и съмнявам — кимна Феърфакс и се върна на мястото си зад писалището. — Предлагам да говорим по същество.

— Разбира се.

— Вие се занимавате с издирване на изчезнали хора, нали? — подхвърли Феърфакс и стисна устни.

— Опитвам се — отвърна Бен.

— Искам да издирите една личност, която е важна за мен — продължи Феърфакс. — Това е работа за специалист, а вашите препоръки са впечатляващи.

— Продължавайте.

— Издирвам човек на име Фулканели. Трябва да го открия на всяка цена и затова ми трябва професионалист като вас.

— Фулканели — бавно повтори Бен. — Този човек няма ли малко име?

— Фулканели е псевдоним. Никой не знае истинското му име.

— И това е нещо — хладно се усмихна Бен. — Да разбирам ли, че въпросната личност не фигурира сред близките ви приятели и не е член на семейството ви? Обикновено клиентите ми познават хората, които искат да бъдат издирени.

— Прав сте, той не ми е близък — кимна Феърфакс.

— Каква е връзката тогава? За какво го търсите? Откраднал ли е нещо от вас? Ако е така, това е работа за полицията, а не за мен.

— Нищо подобно — махна с ръка Феърфакс. — Не изпитвам лоши чувства към Фулканели, напротив, той означава много за мен.

— Добре — кимна Бен и извади малък бележник от джоба си. — В такъв случай ми кажете къде и кога е бил видян за последен път.

— Доколкото успях да разбера, Фулканели е бил видян за последен път в Париж — отвърна Феърфакс. — Но на въпроса кога бих отговорил, че се е случило доста отдавна.

— В такъв случай нещата се усложняват. Вероятно имате предвид някакъв отрязък от време, например повече от две години?

— Малко повече.

— Пет? Десет?

— Фулканели е бил видян за последен път през хиляда деветстотин двайсет и шеста година, мистър Хоуп.

Бен се втренчи в него, а умът му се зае със светкавични изчисления.

— Преди цели седемдесет и девет години! За отвличане на бебе ли става въпрос?

— Не — отвърна с лека усмивка Феърфакс. — По време на внезапното си изчезване Фулканели е бил на около осемдесет.

— Шегувате ли се? — присви очи Бен. — Нима изминах толкова път, за да…

— Уверявам ви, че говоря напълно сериозно — прекъсна го Феърфакс. — Не обичам да се шегувам. Отново повтарям, че искам да откриете този човек.

— Аз търся живи хора — тръсна глава Бен. — Не проявявам интерес към духове. За тази цел би трябвало да се обърнете към някой от институтите, които се занимават с парапсихология. Те със сигурност ще ви изпратят опитен търсач на призраци.

— Разбирам скептицизма ви — усмихна се Феърфакс. — Но аз имам сериозни основания да вярвам, че Фулканели е жив. Веднага трябва да добавя, че интересът ми не е конкретно към личността му, а към определени познания, които притежава… или е притежавал. Изключително важна информация, която досега нито аз, нито специалистите, които съм наел, успяхме да открием.

— За какво по-точно става въпрос?

— За информация, която се съдържа в един документ. Или по-скоро в един безценен ръкопис. Искам от вас да откриете ръкописа и да ми го предадете. Ръкописът на Фулканели.

— Май е станало някакво недоразумение — стисна устни Бен. — От вашия помощник Вилърс разбрах, че въпросът е на живот и смърт.

— Точно така — отвърна Феърфакс.

— Не ви разбирам. За каква информация става въпрос?

— Ще ви обясня, мистър Хоуп — отвърна с тъжна усмивка Феърфакс. — Имам внучка, казва се Рут.

Бен трепна. Много му се искаше реакцията му да остане незабелязана.

— Рут е на девет години, мистър Хоуп — продължи домакинът. — Страхувам се обаче, че няма да доживее десетия си рожден ден, защото е болна от рядък вид рак. Майка й, моята дъщеря, започва да губи надежда. Дори най-големите световни светила в тази област са безпомощни да спрат развитието на ужасната болест. — Слабата му ръка се протегна към една фотография в позлатена рамка на писалището и я обърна към госта. На нея беше запечатано усмихнато русо момиченце, яхнало бяло пони. — Излишно е да уточнявам, че тази снимка е направена преди доста време, когато детето все още беше здраво. Тя вече не изглежда така. Изпратиха ни я обратно, за да умре у дома.

— Много съжалявам — промълви Бен. — Но не виждам каква е връзката с…

— С ръкописа на Фулканели? Връзката е пряка. Убеден съм, че в него се съдържа жизненоважна информация за начините, които древните хора използвали за лечение на подобни болести. Вярвам, че тя ще спаси живота на моята мила Рут, ще я върне при нас такава, каквато я виждате на снимката.