Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

Често се беше питал как ще посрещне смъртта. Беше се надявал, че силната вяра ще му помогне да посрещне достойно края, който му бе подготвил Бог. Но при вида на дългия нож в ръцете на непознатия краката му изведнъж започнаха да омекват.

Сигурен, че изтичат последните секунди от живота му, отец Паскал се запита с какво ще го запомнят хората. Беше ли живял достойно, беше ли живял като добър човек?

Дай ми още малко сили, Господи!

Лудият насреща му сведе поглед към кинжала в ръката си, после отново го насочи в лицето на безпомощния свещеник. След това започна да се смее — нисък и дрезгав кикот, който бързо се превърна в истеричен крясък.

— IGNE NATURA RENOVATOR INTEGRA! — безумно изкрещя той и преряза гърлото си под ужасения поглед на свещеника.

В огъня се обновява природата.

Южна Испания, септември 2005 г.

Бен Хоуп се покатери по оградата и безшумно се приземи от другата й страна. Остана приклекнал в мрака и напрегна слух. Чуваше единствено стройната песен на щурците, крясъците на нощните птици, обезпокоени от придвижването му през гората, ударите на собственото си сърце. Повдигна ръкава на черното военно яке и погледна светещия циферблат на часовника си — 4:34 ч. сутринта. Последната проверка на 9-милиметровия браунинг установи, че в цевта има патрон, а предпазителят е спуснат. После извади от джоба си черна скиорска маска и спокойно я нахлузи на главата си.

Полуразрушената къща тънеше в мрак. Следвайки указанията на информатора си, Бен предпазливо се отлепи от стената и тръгна към нея, очаквайки всеки миг насреща му да блеснат прожекторите на охраната. Нищо подобно не се случи и той безпрепятствено се добра до задния вход. Всичко изглеждаше така, както му беше обяснено. Бързо се справи с ключалката и предпазливо отвори вратата.

Прекоси тесен коридор и влезе в една стая, после в друга. На светлината на малкото фенерче, закрепено върху дулото на браунинга, се виждаха мухлясали стени и изгнил дъсчен под, затрупан с боклуци. Не след дълго се добра до една врата, заключена отвън с тежък катинар. Насочи фенерчето към ключалката и бързо установи, че става въпрос за аматьорско устройство — куките бяха завинтени направо в изгнилото дърво. Отключи катинара за по-малко от минута и тихо се промъкна в стаята, внимавайки да не събуди спящото момче.

Единайсетгодишният Хулио Санчес се размърда върху импровизирания нар и тихо изпъшка.

— Спокойно, аз съм, приятел — прошепна в ухото му Бен и насочи фенерчето в очите му. Зениците не реагираха на светлината, явно момчето беше дрогирано.

Въздухът тегнеше от миризма на влага и мръсотия. От масичката до нара скочи едър плъх, който очевидно пируваше с остатъците от скромната вечеря на момчето. Дългата му опашка се плъзна по дъските на пода и изчезна. Бен се наведе и внимателно обърна слабичкото тяло на Хулио върху мръсния чаршаф. Ръцете му бяха завързани с дебел кабел, врязал се дълбоко в кожата.

Хулио отново простена. Бен внимателно сряза кабела с малкия нож, който извади от джоба си. Лявата ръка на момчето беше вързана с мръсен парцал, върху който личаха следи от засъхнала кръв. Дано е загубило само пръста си , въздъхна той. Беше виждал далеч по-лоши неща.

Похитителите бяха поискали откуп от два милиона евро в употребявани банкноти, а като доказателство за сериозните си намерения бяха изпратили отрязания пръст по пощата. Гласът по телефона беше предупредил, че глупостта да потърсят помощ от полицията ще бъде наказана с нов колет, който можеше да съдържа друг отрязан пръст, тестисите или главата на похитеното момче.

Емилио и Мария Санчес приеха заплахата сериозно. Двата милиона в брой не бяха проблем за богатото семейство от Малага, но те отлично знаеха, че плащането на откупа не гарантираше освобождаването на сина им, който можеше да им бъде върнат и в чувал. Според условията на специалната им застраховка срещу отвличане всички преговори трябваше да се провеждат по официалните канали, което означаваше намеса на полицията — акт, който със сигурност подписваше смъртната присъда на момчето. Затова семейството потърси друг начин да увеличи шансовете за освобождаването на Хулио, който включваше намесата на Бен Хоуп.

Без да губи повече време, Бен вдигна отпуснатото тяло на момчето и го метна на рамо. Някъде зад къщата се разлая куче, хлопна се врата, настъпи раздвижване. Използвайки фенерчето, прикрепено към заглушителя на браунинга, той предпазливо тръгна към задния вход.