Мэтью Кляйн - Рестарт

Поради тази причина десет минути преди да започна уволненията, аз извиквам Даръл в офиса си, затварям вратата, съобщавам му какво следва и че се нуждая от помощта му.

— О — казва той. — И кога?

— До десетина минути.

— Десет минути? — Срокът го стряска като в анимационен филм. — Мамка му!

Това е друго правило: никога не казвай на никого предварително. Никой не може да пази тайна за нищо. Никой!

Успокоявам Даръл, че остава в „Тао“ и че поема работата на Ранди като вице по техническите въпроси.

— Без майтап? — не може да повярва той.

— Когато излезеш оттук, отиваш право в стаята със сървърите. Искам да спреш мрежата, така че да не могат да бъдат изпращани навън никакви имейли или файлове. Можеш ли да го направиш?

— Фасулска работа.

— Спираш RDP [21] RDP (англ.) — протокол за отдалечен работен плот; позволява пълен достъп до чужд компютър, все едно че ползващият го се намира на отдалечения компютър. — Б. пр. , SSH [22] SSH (англ.) — протокол за безопасна обвивка; позволява защитена връзка между два компютъра в обща мрежа и изпълнение на команди от единия върху другия компютър. — Б. пр. * и Telnet [23] Telnet (англ.) — протокол за виртуален терминал; позволява двупосочна интерактивна текстова връзка, за разлика от RDP, при който екранът на единия компютър се вижда на дисплея на другия. — Б. пр. . Разбираш ли? — Да.

— След като направиш това — продължавам аз, — искам да смениш паролите на всички потребителски акаунти. Никой не трябва да има достъп до своя акаунт от този момент нататък. На никого няма да казваш какво точно правиш. Просто го направи. Избери различна случайна нова парола за всеки акаунт. Напиши всяка парола на отделна картичка. Не прави копие на паролите. Донеси ми ги веднага.

— Добре.

— Имаш ли някакви въпроси?

— Трябва ми администраторска парола.

— Кой има такава? — Но сам се сещам за отговора: — Ранди.

Той кимва.

— Доведи ми го. Ще започнем с него.

След минута Даръл се връща с Ранди Уилямс, вицето по техническите въпроси. Такава е длъжността му, макар и само за още трийсет секунди.

Кръглото простовато лице на Ранди има празното изражение на теле на път за кланицата, но виждам зад очите му да проблясва искрата на досещането.

— Седни — казвам му и посочвам стола срещу моя.

Даръл е на път да се изниже от стаята.

— Остани, Даръл — нареждам му аз. — И затвори вратата.

Даръл се подчинява.

Обръщам се към Ранди с твърд глас, имащ за цел да внуши, че няма да търпя възражения:

— Ранди, искам да ми кажеш администраторската парола за нашата мрежа. Напиши я тук.

И плъзгам бележника си по масата към него.

Това е моментът, когато разбира какво се случва. Поглежда бележника, после мен, после Даръл.

— Какво става? — пита той, макар вече да знае. Гласът му трепери. Пробва върху мен усмивката си с процеп между двата предни зъба. Понеже не реагирам, тя увяхва, после изчезва. Свива рамене, изважда химикалката си от джоба на ризата и написва низ от букви и знаци в бележника ми.

Откъсвам страницата и я подавам на Даръл.

— Провери дали работи. Ако няма проблем, направи каквото ти казах.

Даръл кимва. Ранди го поглежда умолително.

— И ти ли, Даръл? — с укор казва той.

Даръл отваря уста, готов да отговори, после размисля. Забива поглед в пода, отваря вратата и с облекчение излиза.

— Ранди — започвам аз, — опасявам се, че имам лоши новини за теб.

След като си започнал, трябва да действаш бързо, понеже скоро всички научават какво става. Целта на масовото уволнение е да приключиш с него, да изведеш хората извън сградата, преди да почнат да правят поразии — изтриване на твърди дискове, копиране на файлове, унищожаване на собствеността, или по-точно казано, преди да направят нещо, за което впоследствие може да съжаляват.

Когато хората напуснат камерата за екзекуции — в конкретния случай това е килерът, който ми служи за офис — страничните наблюдатели, заинтригувани от шокираните изражения на своите колеги, от зачервените им и подпухнали очи или от стичащите се по бузите им сълзи, в типичния случай питат какво се е случило. „Уволниха ме“, казват по-пасивните. А гневните обясняват: „Джим педерастът ме изхвърли“. Или нещо по средата.

Изпълнявам списъка си методично. Всяка сесия ми отнема само по няколко минути. Към края влизащите вече знаят какво става и някои от тях вършат работата вместо мен. „Уволнен съм“, започват те. По-услужливите дори се опитват да смекчат вината, която смятат, че може да изпитвам: „Разбирам, вината не е твоя, Джим“, казват ми те.