Мэтью Кляйн - Рестарт

— Здравей, Аманда приветства я пасторът. Акцентът му е южняшки, плътен като спрея му за коса. — Виждам, че си довела някого. Няма нужда от представяне.

— Да — съгласява се тя. Поглежда ме палаво и добавя: — Но на него можете да казвате „Господин Шефе“.

На света има само един Шеф — неодобрително отбелязва пасторът. Усеща с известно закъснение прохладата, която полъхва в стаята след забележката му, и побързва да допълни: — Но няма проблем, господин Шефе. Аз съм брат Сам. Добре дошли на нашата сбирка.

— Здрасти — извиква някой от дъното на стаята.

Аманда и аз минаваме пред групата, прескачайки протегнати крака и оставени куфарчета, за да се доберем до два незаети стола.

Брат Сам ни изчаква да се настаним.

— Да започваме — казва той. — Да се помолим Исус да влезе в сърцата ни. — Стисва плътно клепачите на очите си. — Исусе — започва той и повдига брадичка към тавана, — ние всички сме грешници и всички се нуждаем от твоята прошка и любов.

Всички в стаята затварят очи. Няколко вяло вдигат обърнати нагоре длани.

Аз не затварям очи. Как иначе да гледам шоуто?

— Исусе — продължава брат Сам, здраво стиснал сълзящите си очи, сякаш има ужасна алергична криза. — Благодаря ти, че пълниш сърцата ни с твоята любов. — Благодаря ти, че си на нашата среща. Благодаря ти, че ни благославяш.

Аманда отваря очи. Забелязва ме, че гледам. Поклаща неодобрително глава, като че ли съм непослушно дете. Слага пръст на клепача см и прави жест, сякаш го затваря, в случай че не съм схванал правилата тук.

Затварям очи.

— Исусе — продължава брат Сам, ние сме родени в грах, живеем в грях и газим в греха като свиня в кочина. Единствено чрез твоята благодат и Божия милост можем да се преродим. Толкова много от нас търсят отговори. Влекат ни пиенето, наркотиците и порнографията. — Гласът му леко се оцветява на последната дума по онзи особен южняшки начин, който звучи с такава интимна фамилиарност, че за миг си го представям да се пипа с едната ръка, държейки с другата разтворено лепкаво списание в скута си. Прогонвам тревожния образ от главата си.

Той продължава:

— Исусе, любовта ти е единственият път, любовта ти е единствената пътека. Няма друг начин да пречистим греховната си природа. Амин.

— Амин — повтарят всички, правя го и аз. Отварям очи.

— Сега… — казва без пауза брат Сам. — има ли доброволец?

Кандидатира се сестрата в бялата манта. Тя е дебела и непривлекателна, с малки очички и микроскопична брадичка, скрита в цяла планина от тлъстина, но има спретнатия външен вид на човек, който прави чудеса с минимални средства. Разказва ни как Джон-младши пак откраднал от нея тази седмица и прахосал целия й чек със заплатата за пиячка, но тя му простила благодарение на Божията милост. Не става много ясно дали Джон-младши е съпругът, синът или баща й, но хората в помещението кимат многозначително, сякаш вече са чували тази история, може би пак от нея, може би миналата седмица, и вече не намират нищо изненадващо.

Брат Сам се преструва, че я слуша. Накрая я пита:

— Мога ли да прогоня сатаната от теб, скъпа?

— Да, братко Сам — нетърпеливо се съгласява тя. — Да, моля.

Проповедникът се приближава до нея и поставя ръка върху потното й лице.

— Исусе — монотонно запява той, — влез в тялото на тази жена. Благослови я. — Затваря очи и започва да говори на неразбираем език, сякаш измислен от деца. Звучи като изопачен латински, но с американско провлачване. — Катаня едана, катаня едана — повтаря той. Кой знае, може и наистина да е на някакъв език: — Катаня едана, катаня едана!

Натиска главата на жената назад и повдига брадичката й към тавана. Тялото й се огъва, сякаш тя играе лимбо.

— Напусни, сатана! — изкрещява Брат Сам. — Напусни, сатана! Заповядвам ти в името на Исус. Махни се! — Зад жената се застанали двама едри мъже. Когато са готови, те леко кимват на брат Сам и проповедникът я блъска в лицето с голяма сила така, че тя пада в чакащите ръце на мъжете. — Махни се, сатана! — Мъжете я улавят, а тя отваря очи и се усмихва с изненада и възхита.

— Няма го! — изкрещява. — Махна се!

— Бог да те благослови — казва брат Сам.

— Амин! — изричат останалите.

И Аманда се обажда с „Амин“.

Мъжете придържат жената по пътя до стола, който изскърцва под тежестта й. Ако сатаната наистина се е махнал от нея, не вярвам да е тежал много.

Срещата продължава в този дух известно време с други доброволци чернокож, който е бил изкушен да пие, но не го е направил, мускулест наркоман с ръце, скрити под татуировки, който говори неразбираемо бързо, но настоява, че след затвора е останал чист. Оглеждам стаята и констатирам, че никой не му вярва.